Заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов заяви в „Твоят ден“ по NovaNews, че България се намира в сериозна водна криза, но причината не е липсата на воден ресурс, а неефективното управление на водите и остарялата водопреносна инфраструктура.
„За последните шест месеца, благодарение на така наречения пилотен малък воден борд, сме спестили над 2 милиарда кубични метра вода“, посочи Костадинов. „Работим на ръчно управление – всеки месец балансираме водните количества между секторите енергетика, земеделие и индустрия. Въпреки това, нови райони остават без вода, защото системата ни не е интегрирана“, допълни той.
Проблемът е в мрежата, не във водата
По думите му към момента МОСВ управлява 52 комплексни и значими язовира, които са запълнени на 62% за питейни нужди – повече от предходната година. „Това е парадокс: вода има, но тя не достига до хората. Причината са 40 до 70% загуби във ВИК мрежата, а в някои напоителни системи – до 95%. Това е недопустимо“, подчерта заместник-министърът.
Той даде пример с Плевен, където при нужда от 300 литра вода в секунда реално се подават 800 литра – заради компрометирана система. „Въпреки че потенциалът на водоснабдителните групи е 46 млн. куб. м, проблемът е в загубите и липсата на инвестиции“, добави той.
Конкретни мерки: от почистване на водохващания до нови язовири
Костадинов очерта няколко приоритета на Националния воден борд:
-
Краткосрочни мерки – почистване и възстановяване на водохващанията, увеличаване и удълбочаване на сондажите, локализиране на зоните с най-големи загуби и аварии.
-
Средносрочни мерки – модернизиране на ВИК мрежата, въвеждане на системен мониторинг, оптимизация на налягането във водопроводите.
-
Дългосрочни мерки – изграждане на нови резервоари и язовири, стратегическо управление на подземните водни тела и адаптация към климатичните промени.
„Не можем безкрайно да черпим подземни води. Нужна е стратегическа промяна в мисленето и управление на ресурса“, предупреди Костадинов.
Плевен и Ловеч – тест за системата
Относно най-засегнатите региони - Плевен и Ловеч, зам.-министърът увери, че вече се предприемат конкретни действия: „Почистват се водохващанията, увеличава се добивът от съществуващи системи, използваме допълнителен потенциал от подземни водни тела. Целта е още през следващата година да няма подобни режими на вода“.
Той бе категоричен, че няма доказателства за корупционни схеми с нерегламентирано отклоняване на води към частни ВЕЦ-ове. „Всички данни са публични в ежедневния бюлетин на МОСВ и всеки може да провери какво количество вода се подава и за какво се използва“, заяви още той.
Финансиране и отговорност
Костадинов призна, че инвестициите в подмяна на мрежата са крайно недостатъчни. „С темп от 0,5% годишна подмяна ще са нужни 200 години за обновяване на системата. Необходим е минимум 3-3,5% на година, за да има реален ефект“, каза той.
По отношение на контрола върху средствата по оперативните програми, зам.-министърът увери, че няма данни за злоупотреби. „Контролът е строг – от националните органи и Европейската комисия. Въпросът е приоритетът за реконструкция на водопроводите да бъде разпознат на общинско и държавно ниво“, добави той.
„Не мога да обещая, че още утре всички населени места ще имат вода, но ако продължим да работим със същата синергия, следващата година ситуацията ще бъде коренно различна“, каза Костадинов. Той призна, че и нощният режим в Ловеч, макар да не влияе толкова тежко, „не прави чест на държава член на ЕС през 2025 г.“.
