Президентът Си Цзинпин призова за единство по време на посещението си в Тибет, появявайки се пред 20 000 души по случай 60-годишнината от създаването на автономния регион от Китай след анексирането му, предаде Би би Си.
При едва втората си президентска визита в строго контролирания регион, Си похвали местното правителство за „воденето на задълбочена борба срещу сепаратизма“ – препратка към десетилетната тибетска съпротива срещу Пекин.
Посещението в Лхаса, която се намира на надморска височина, която би могла да създаде здравословни проблеми за 72-годишния лидер, предполага желание да се утвърди неговата власт над региона.
В публикуваните му коментари не се споменава Далай Лама, тибетският духовен водач, който живее в изгнание в Индия от бягството си през 1959 г.
„За да се управлява, стабилизира и развива Тибет, първото нещо е да се поддържат политическа стабилност, социална стабилност, етническо единство и религиозна хармония“, заяви Си, според официално резюме на речта му.
Визитата му в сряда се състоя само два месеца след като Далай Лама обяви, че неговото обкръжение, а не Китай, ще избере неговия наследник. Китайските лидери обаче твърдят, че единствено те имат правомощията да контролират това решение.
90-годишният духовен водач винаги е подкрепял „средния път“ за разрешаване на статута на Тибет – истинско самоуправление в рамките на Китай – но Пекин го смята за сепаратист.
Китай отдавна твърди, че тибетците са свободни да практикуват вярата си, но тази вяра е и източник на вековна идентичност, която според правозащитни групи Пекин бавно заличава.
Екип на Би Би Си посети тибетски манастир в провинция Съчуан през юни. Тогава монаси заявиха, че на тибетците се отказват човешки права и че Китайската комунистическа партия (ККП) продължава да ги „потиска и преследва“.
Пекин твърди, че стандартът на живот на хората в Тибет се е подобрил значително под негово управление и отрича да потиска техните човешки права и свобода на изразяване.
Партията създава Тибетския автономен регион, или както го нарича Сидзан, през 1965 г., шест години след неуспешно въстание срещу китайското управление.
Изненадващото посещение на китайския президент бе водеща новина във всеки държавен вестник и телевизионна емисия в четвъртък, където обиколката на Си в тибетската столица Лхаса беше представена като празненство.
На срещата си с местните власти в сряда, на която присъстваха и висши лидери на ККП, китайският президент насърчи двустранния икономически, културен и кадрови обмен към и от Тибет, както и популяризирането на национален общ език и писменост.
Си също така очерта визията на ККП за Тибет и изтъкна това, което тя смята за четирите основни задачи на региона: осигуряване на стабилност, улесняване на развитието, опазване на околната среда и укрепване на границите.
Политиката на ККП включват нови закони, уреждащи образованието на тибетските деца, които сега трябва да посещават държавни китайски училища и да учат китайски език.
Си също така призова за по-строго регулиране на „религиозните въпроси“ и необходимост „тибетският будизъм да бъде насочен да се адаптира към социалистическото общество“.
Посещението стана месец след като ККП започна строителството в региона на това, което ще бъде най-големият язовир в света. Язовирът, известен още като водноелектрическа централа „Мотуо“, се намира на река Ярлунг Цангпо, която тече през Тибетското плато.
Когато бъде завършен, той ще надмине язовира „Трите клисури“ като най-големия в света и ще може да генерира три пъти повече енергия.
Пекин твърди, че проектът, струващ приблизително 1,2 трилиона юана (167 млрд. долара), ще даде приоритет на екологичната защита и ще стимулира местния просперитет.
Експерти и официални лица обаче изразиха опасения, че новият язовир ще даде възможност на Китай да контролира или отклонява трансграничната река Ярлунг Цангпо, която тече на юг към индийските щати Аруначал Прадеш и Асам, както и към Бангладеш, където се влива в реките Сианг, Брахмапутра и Джамуна.
