Напълно възможно е срещата в Белия дом в понеделник да се окаже дори по-важна за бъдещето на Украйна - и за сигурността на цяла Европа, от срещата на върха между САЩ и Русия в Аляска миналия петък.
На пръв поглед това събиране между Путин и Тръмп изглежда не оправда очакванията на всички. Нямаше прекратяване на огъня, нямаше санкции, нямаше грандиозни обявления.
Но дали се е планирано Украйна и Европа да бъдат изключени от сделка, сготвена зад затворени врати от двете водещи ядрени сили в света? Очевидно не, ако Киев и неговите партньори могат да го предотвратят.
Присъствието на сър Киър Стармър, президента Макрон, канцлера Мерц и други лидери заедно с президента Зеленски във Вашингтон е нещо повече от това да се гарантира, че той няма да бъде отново "навикан" в Овалния кабинет, както направи на 28 февруари. Те са решени да внушат на Доналд Тръмп две неща: първо, че не може да има мирно споразумение за Украйна без прякото участие на Украйна, и второ, че то трябва да бъде подкрепено от „железни“ гаранции за сигурност.
Преди всичко, европейските лидери искат американският президент да види, че Украйна и Европа представляват единен фронт и са нетърпеливи да се уверят, че той няма да се поддаде на очевидните си лични взаимоотношения с Владимир Путин и на исканията на руския лидер.
Тук дипломатическите умения на сър Киър Стармър ще бъдат сериозно изпитани.
Тръмп харесва Стармър и го слуша, а след месец Тръмп ще дойде на държавно посещение във Великобритания. Той харесва и Марк Рюте, генералния секретар на НАТО, който също ще присъства, човек, който понякога е наричан „Шепнещият на Тръмп“.
Американският президент изглежда не е толкова привързан към президента Макрон, а Белият дом наскоро остро критикува намерението му безусловно да признае палестинска държава на следващото Общо събрание на ООН.
За да има някакъв шанс мирното споразумение в Украйна да проработи, нещо трябва да се промени.
Европейските лидери често са казвали, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила, а президентът Зеленски многократно е заявявал, че няма да се откаже от земя, а освен това конституцията на Украйна го забранява. Но Путин иска Донбас, от който силите му вече контролират около 85% и няма абсолютно никакво намерение да върне Крим на Киев.
И все пак, както веднъж каза бившият естонски премиер и сега най-висок дипломат на Европа Кая Калас: победата за Украйна в тази война не е задължително да се изразява единствено в отвоюването на окупираните земи.
Ако Украйна може да получи гаранциите за сигурност от типа на Член 5, за които се говори сега, достатъчни, за да възпрат всяка бъдеща руска агресия и по този начин да защитят независимостта си като свободна и суверенна държава, тогава това би било форма на победа.
Сега изглежда, че това, което САЩ и Русия обсъждат, е предложение, което в общи линии разменя част от украинската земя за гаранции за сигурност, че няма да се налага да се отказва повече от Русия.
Но въпросителните са огромни.
Може ли Украйна да приеме сделка, която слага край на войната, но ѝ струва земя, особено когато толкова хиляди са загинали, опитвайки се да спасят тази земя?
Ако от нея бъде поискано да се откаже от останалите 30 процента от Донецка област, които Русия все още не е окупирала, това ще остави ли пътя на запад към Киев опасно незащитен?
А какво да кажем за многократно прехвалената „Коалиция на желаещите“ на Стармър?
По-ранните разговори за разполагане на десетки хиляди бойни майстори на място оттогава са намалени.
Сега става въпрос повече за „защита на небето и моретата“, като същевременно се помага на Украйна да възстанови армията си.
Но дори и да настъпи мир на бойното поле, ние все още сме в опасна територия. Всеки военен експерт вярва, че в момента, в който боевете спрат, Путин ще възстанови армията си, ще изгради повече оръжия, докато не бъде в позиция, може би само след три до четири години, да завземе повече земя.
Ако и когато това се случи, някой смел пилот на Typhoon или F35 ще трябва да е готов да изстреля първата ракета по настъпваща руска колона.
Анализът е на Франк Гарднър за BBC.
