Утре в Народното събрание на комисия ще бъдат разглеждани промени в Закона за държавната собственост. Очаква се с измененията да бъде прекратена порочната практика на зелените неправителствени организации да обжалват на две съдебни инстанции екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда на важни и значими обекти от транспортната и енергийната инфраструктура, свързани с живота и здравето на българските граждани. Така те блокират с години стратегически проекти.
Освен това, в изменението на Закона пожарните и полицейските управления ще бъдат приравнени с обекти от национално значение, което ще улесни изграждането им.
От над две десетилетия, възползвайки се от прекалено либералното екологично законодателство, в България се превърна в практика еколозите почти без изключение да обжалват изграждането на магистрали, жп линии, VII и VIII реактор на АЕЦ „Козлодуй“, мостове, тунели и други инфраструктурни проекти.
Особено симптоматичен е примерът стунела под Шипка. През 2022 г., когато Тома Белев беше заместник-министър на околната среда и водите, той включи трасето на тунела в плана за управление на природен парк „Българка“ като резерватна зона. Това означаваше, че тунелът никога няма да бъде построен и хората ще продължат да загиват по завоите на старопланинските проходи.
Друг пример е автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Тя трябваше да бъде завършена още през 2004 г. за Олимпийските игри в Атина. Това не се случи и, както се очертава, цялостното й изграждане през дефилето ще приключи най-рано през 2035 г. Причината е една — зелените НПО заведоха почти 50 дела срещу завършването на АМ „Струма“. Само в рамките на един месец през 2023 г. те подадоха 15 жалби. През времето на блокираното строителство в Кресненското дефиле са загинали 76 души, а над 400 са ранени. Според публикации, действията на еколозите се дължат на лобистки интереси — швейцарска компания да строи тунел на стойност 3.2 милиарда евро.
Примерите не свършват дотук. В обозримо бъдеще няма да има автомагистрала „Черно море“, защото трасето ѝ минава през зони от мрежата „Натура 2000“, определени още през 2005 г. от зелени НПО. Същото се отнася за тунела под прохода „Петрохан“. Невъзможно е и разширението на ПАВЕЦ „Чаира“, тъй като под натиска на еколозите е обявена защитена зона „Ниска Рила“, в която попада чашата на язовир „Яденица“. Без този язовир няма как да има вода за централата. Подобна е ситуацията с язовир „Черни Осъм“ — екозащитниците се противопоставят на проекта, тъй като теренът отново попада в „Натура 2000“. В резултат от безводието страдат над 200 000 души от областите Ловеч и Плевен.
През 2022 г., под натиска на тогавашните министър на околната среда Борислав Сандов и зам.-министър Тома Белев, парламентът възстанови двуинстанционното обжалване на екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда на обектите от национално значение, с което възвърна т.нар. „зелен рекет“. Резултатите са налице — в последните години не е стартирал нито един значим национален проект.
Затова е крайно наложително в най-близко време да отпадне възможността зелените НПО да обжалват злонамерено и безконтролно стратегически обекти от национално значение.
Разбира се, както изисква Орхуската конвенция, законовите промени ще оставят възможност за обжалване, но само на една инстанция — пред Върховния административен съд, който ще бъде задължен да се произнесе в срок до 6 месеца. Така еколозите ще могат да подават жалби, но няма да могат да блокират проекти с десетилетия.
