Франция ще стане първата западна велика сила, която ще признае палестинската държава, поемайки огромен риск в отношенията с останалите си съюзници от Г-7.
Това стана ясно, след като късно вечерта в четвъртък президентът Еманюел Макрон разкри, че правителството му планира да официализира позицията си по време на Общото събрание на ООН през септември.
“Вярна на историческия си ангажимент за справедлив и траен мир в Близкия изток, реших, че Франция е време да признае държавата Палестина”, заяви френският лидер.
Той показа и подписаното от него писмо, в което уведомява президента на мюсюлманската страна Махмуд Абас за решението на Париж.
Рискованият ход на Макрон е опит за оказване на значителен натиск върху Израел да спре обсадата на Газа и да предприеме действия към установяване на дълготраен мир. То също така е и знак към останалите държави от групата на Г-7 да последват действията на страната му.
Организацията обединява седемте най-големи индустриализирани западни икономики в света. Освен Франция в нея участват още САЩ, Великобритания, Канада, Италия, Япония и Германия.
В изненадващото си обявление Макрон подчерта и нуждата от незабавна демилитаризация на “Хамас” и възстановяването на Газа.
“Трябва да се изгради Палестина, да се гарантира нейната жизнеспособност и да ѝ се даде възможност, като признае изцяло Израел, да участва в сигурността на всички в Близкия изток. Няма друга алтернатива”, категоричен бе той.
Действията на французите бяха приветствани от палестинското ръководство.
“Тази позиция отразява ангажимента на Франция към международното право и подкрепата ѝ за правата на палестинския народ на самоопределение и създаване на независима държава”, заяви заместникът на Абас - Хюсеин ал Шейх.
Не всички обаче посрещнаха с подобно въодушевление дипломатическата рокада на Париж. Тя беше силно разкритикувана от САЩ и Израел, които я определиха като безотговорна.
“САЩ категорично отхвърлят намерението на Еманюел Макрон за признаване на палестинска държава. Това безразсъдно решение само подпомага пропагандата на “Хамас” и забавя мирния процес. То е шамар в лицето на жертвите от 7 октомври”, възропта американският държавен секретар Марко Рубио.
“Франция насърчава тероризма и рискува да създаде още един ирански сателит, какъвто стана Газа. Палестинска държава в тези условия би била отправна точка за унищожаването на Израел, а не за мирното съжителство с него”, оплака се израелският премиер Бенямин Нетаняху.
Освен това дипломати твърдят, че Елисейският дворец е срещнал и силна съпротива от Канада и Великобритания по отношение на неговите усилия за разрешаването на палестинския въпрос, пише в. “Гардиън”.
Международният статут на Палестина все още не е изцяло уреден. Независимостта ѝ е обявена на 15 ноември 1988 г. от нейния тогавашен лидер Ясер Арафат. За свои граници определя Западния бряг, Източен Йерусалим и Ивицата Газа.
Но тъй като в този момент въпросните територии не са под палестински контрол, актът остава изцяло символичен. Въпреки това в дните и годините след неговото обявяване над 130 държави по света признават независимостта на Палестина. България го прави на 25 ноември 1988 г. Първата западноевропейска държава, която призна Палестина, е Швеция през 2014 г. Десетилетие по-късно Испания, Ирландия и Норвегия с обща резолюция направиха същото. Обаче те се въздържаха да пояснят в кои точно граници.
