Подписано е споразумението между държавата и „Евролаб 2011“ - срещу 10 млн. лв. фирмата да освободи затворената лаборатория заедно с техниката. Това съобщиха за bTV от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Две години след сблъсъците с частната лаборатория на границата държавата реши да плати от бюджета ни 10 млн. лв. на фирмата, за да остави базата заедно с техниката за изследвания.
Така пунктът заработват две държавни лаборатории, обясниха за bTV от БАБХ. Бивши държавни шефове обаче твърдят, че влиянието на криминални фигури на пункта продължава.
ГКПП "Капитан Андреево", април 2024 г.
Фирмата, печелила милиони от изследвания на плодовете и зеленчуците от Турция и разтоварването на стоките за проверка, все още се води наемател на помещенията на БАБХ, въпреки че няколко поредни правителства ограничиха дейността ѝ.
Промените започнаха през 2022 г. с въпроса защо точно "Евролаб 2011" върши този бизнес и има ли общо тази фирма с „Интерпред Еврологистик“, свързана с небезизвестния Размиг Чакърян-Ами, която прибираше таксите в предходните 10 години.
Според източници от МВР и медийни публикации Ами е близък до двама знакови криминално проявени - Красимир Каменов-Къро, убит миналата година в Южна Африка, и Христофорос Аманатидис-Таки, обявен за международно издирване. През 2022 г. в разследване на bTV показахме общото между двете фирми на „Капитан Андреево“, които са имали общи служители. Самият управител на "Евролаб 2011" заяви, че е един от тях.
За връзката на Ами с "Евролаб" пише и в докладна записка на антимафиотите от ГДБОП. Те са претърсвали офиса на фирмата по прокурорско разследване срещу изчезналия Петьо Петров-Еврото за изнудване и търговия с влияние над магистрати. Според сигнали Ами и Еврото са били заедно, преди Петьо Петров да изчезне. Един от хората, повели битката с фирмите на „Капитан Андреево“ преди две години, е Иван Христанов, зам.-министър на земеделието през 2022 г.
„Лабораторията беше просто печатница за пари и тя допускаше заради занижен контрол завишено съдържание на пестициди в България и ЕС. Неоспорими данни за тези действия аз съм предал на ГДБОП и на прокуратурата. Отделно от това товарната дейност представлява заплаха за националната и европейската сигурност. Тя всъщност представлява онзи инструмент, който контролира канал за трафик на наркотици между Азия и Европа. Той представлява и заплаха за нашето сухопътно приемане в Шенген“, заяви Иван Христанов.
През 2022 г. ви показахме как в договорите за наем на двете фирми на границата не е уредено да проверяват зеленчуците в лаборатория. Частната лаборатория беше затворена и изследванията бяха поети от държавата. На фирмите бе отнето и разтоварването, което също поеха държавни служители.
"Евролаб 2011" обаче спечели делото срещу заповедта за товарната дейност. Така в края на миналата година да товарят и разтоварват бяха избрани отново частни фирми.
Обявена бе и обществена поръчка за оборудване на нова държавна лаборатория на пункта. Като кандидат и там се появи свързаната с Размиг Чакърян-Ами първа фирма наемател – "Интерпред Еврологистик". Заедно с още един кандидат фирмата обжалва условията на поръчката и така блокира избора на доставчик. Въпреки това от месец и половина държавната лаборатория на границата е факт - с друга техника.
Част от техниката за изследвания е взета от т.нар. допинг лаборатория на Софийския университет. На този фон "Евролаб 2011" печелят поредно свое дело в съда срещу заповедта на агенцията за прекратяване на договора им за наем.
"Въпреки че противозаконно ми бе отнета възможността и правото да работя и да упражнявам дейността си по договор, въпреки че съдът също потвърди правотата ми, аз не съм допускан да работя. Органите на МЗХ и БАБХ с недопускането ми извършват поредното закононарушение и аз ще продължавам да търся правата си по законов ред, както и стриктно да спазвам законите на страната“, заяви бизнесменът Васил Димитров, собственик на "Евролаб 2011".
Между БАБХ и "Евролаб 2011" текат още няколко дела, които са висящи. Едно от тях е по жалба на фирмата срещу първата заповед от 2022 г. пробите от зеленчуците да се изследват в държавната лаборатория в София, което към момента е върнато от ВАС за доразглеждане.
Въпреки че пълната съдебна победа на частната фирма над държавата в споровете не е факт, в началото на април става ясно, че войната преминава в преговори. Министерският съвет отпуска 10 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието, с които държавата е готова да плати тези милиони на "Евролаб 2011", за да освободи затворената си частна лаборатория.
Подписано е извънсъдебно споразумение между фирмата и БАБХ – 10 милиона срещу освобождаване на лабораторията. От БАБХ обясняват решението:
"В случай, че страните не уредят прекратяването чрез доброволно споразумение, последиците за държавата биха били както дълги съдебни процеси и свързаните с това рискове от осъдителни решения за пропуснати ползи за десетки милиони, неустойки, изчислени в експертизата, лихви и разноски по делата в особено големи размери, така и невъзможност БАБХ да влезе във владение в имота и да се възползва от съществуващата лаборатория…"
Цялото обяснение на БАБХ относно споразумението четете в писмения отговор до bTV долу в снимки.
Заповед на БАБХ от 9 април назначава комисия, на която "Евролаб" да предаде техниката и сертификата на лабораторията, а земеделският министър Кирил Вътев обявява споразумението за успех. Така срещу 10 млн. лв. към вече откритата държавна лаборатория ще се прибави и капацитета на бившата частна на „Евролаб“.
Дали обаче всичко е толкова розово?
Ангел Мавровски е бивш зам.-директор на БАБХ, когато държавата поведе битките срещу фирмата на границата.
„Държавата, в лицето на Министерството и агенцията по храните, е с извити ръце и е поставена на колене. За 10 милиона реално можеха да изградят абсолютно нова база“, казва Мавровски.
Според критиците същите частници, които блокират обществената поръчка за оборудването вече 18 месеца, сега доставят техниката си срещу 10 милиона, а държавата връща товарния бизнес на частни фирми, вместо да издаде нова заповед товарачите да останат държавни служители.
Мавровски, както и Христанов твърдят, че част от служителите от новите шест фирми, които разтоварват сега, са същите, които заварили на пункта през 2022 г., когато официален оператор беше "Евролаб 2011". Това потвърждават и източници на bTV от границата.
„Бяха завладели помещения, бяха променили тяхното предназначение и събираха пари. Имаме достатъчно данни и в миналото и в момента, че това обслужва интересите на конкретни лица, познаваме ги добре – Ами и Таки. В момента наблюдаваме връщане на тези фирми и в случая държавата се отказа от едни близо 50 милиона годишно, които биха могли да влязат от тази дейност. Информация, която имаме съвсем прясна, е, че служителите на частните фирми в момента са в помещенията, които оперират държавните инспектори и съблюдават какво се пише на протоколите“, казва Иван Христанов.
Ангел Мавровски се съмнява, че произволният принцип на избор на камиони за проверки може да е опорочен и си спомня 2022 г.
„Беше установено и от одита - 1907 работят с едни бланки, вместо да има компютърна система, която на случаен принцип да определя кой камион кога да премине и да премине или не проверка и да му бъде взета проба, се работи с едни листчета – примерно, първи, пети и т.н.“, обяснява той.
Отговорът на БАБХ:
"Служителите на операторите нямат досег с пробите и резултатите, както и нямат достъп до печатите и компютрите на служителите на БАБХ. Печатите и компютрите са персонални за всеки служител, извършващ официален контрол".
bTV потърси шестте фирми, които разтоварват на границата. Успяхме обаче да се свържем само с две от тях – „Шипка Спед“ и „Никита Груп“, които отричат да имат общо с „Евролаб 2011“. За останалите не откриваме никакви публични контакти за връзка чрез обяви или в регистрите. Една от тях е „Евро Логистик 2014“. Според търговския регистър тя и „Евролаб 2011“ са упълномощили един и същ адвокат да ги представлява пред Търговския регистър.
Този адвокат е упълномощен за същото и от предишния наемател на границата - свързаната с Размиг Чакърян-Ами "Интерпред Еврологистик". Потърсихме адвоката с въпроси за трите фирми, но до момента отговор няма. Още преди месец и половина премиерът Николай Денков обяви проект за законодателни промени, които да върнат товарната дейност на границата в ръцете на държавата.
Само преди седмица името на Размиг Чакърян-Ами излезе и в пресния митничарски скандал с арестуваната шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова заедно с Марин и Стефан Димитрови – всички обвинени в търговия с влияние и контрабанда. Издирван по същото дело е и соченият като легендарен контрабандист Николай Николов-Паскал.
Общото на този случай с Размиг Чакърян виждаме в сделка, отразена в имотния регистър и оповестена от сайта БЪРД. Според справката в края на миналата година фирмата на Чакърян "Прогресив Билдинг 2016" е продала апартамент в София на арестувания за контрабанда Стефан Димитров. Имотът е от 166 квадрата на изгодната спрямо пазарните цени стойност от 700 лв. на квадратен метър. Според кадастъра апартаментът е в сграда, близо до Околовръстния път на София, която все още се строи.
В търсене на отговор как двете фигури, свързвани с българската граница са се запознали и са сключили сделката, bTV потърси за пореден път Размиг Чакърян. Този път на официалния адрес на "Прогресив Билдинг 2016" според Търговския регистър. Мястото се оказа сграда с брониран зид в глуха уличка, осеяна с охранителни камери в покрайнините на София. От джип пък мъж с вид на охранител отговори, че на това място офис на тази фирма няма.
