Близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас е внос, сочат данни на Федерацията на месопреработвателите, информира БНТ.
По традиция най консумираното у нас месо е свинското. Следват пилешкото, рибата ,телешкото и агнешкото месо.
Изследване сочи още, че в сравнение с другите европейски страни българите консумираме по-малко месо на глава от населението и сме в края на класацията.
Но по-големият проблем е, че преобладаваща част от най-използваните меса -свинското и говеждото у нас са внос.
Причините - слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули за фермерите. Като резултат - все по-малко са месодайните ферми.
Николай Димов е зърнопроизводител от ямболското село Стефан Караджово. Занимава се и с месодайно животновъдство - преди три години е имал 1000 крави. Сега броят им е едва 100. Причината- търпи постоянни загуби и заради това намалява животните.
"Не се стимулира угояването. В Гърция например на трупно тегло в кланицата има бонус едно евро на килограм. у нас няма такова нещо. Месодайното направление през предния програмен период беше пренебрегнато. Не бяха предвидени нормални ставки. Беше определен един бюджет, който се редуцира в годините заради нарастването на бройките животни и подпомагането беше смешно. Подпомагането на една крава беше 108 лева, докато на една овца - 130 лева. Направо неадекватно подпомагане", каза Николай Димов, фермер от с. Стефан Караджово, Ямболско.
Според фермера и в сегашния програмен период за сектора липсват стимули, а и обещаните субсидии са орязани.
"Аз бях на протестите, говорих с много колеги животновъди. Не чух фермер, който да е получил на 100% обещаното подпомагане. Всичките са орязани.
Другият проблем е, че у нас има 78 работещи кланици, но те са твърде малки и не могат да задоволят нуждите.
"На нас като месопреработватели ни е необходима една голяма кланица, с голяма транжорна, която да добива всички тези разфасовки, които са ни необходими за производство на месни продукти", посочи Диляна Попова, директор на Асоциацията на месопреработвателите.
Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено вносно месо. Повечето потребители у нас лесно се ориентират кое е българско и прясно.
Засега не е ясно какво подпомагане може да бъде отпуснато за месодайното животновъдство у нас. В по-краткросрочен план обаче е ясно, че на този Великден голяма част от производителите на агнешко у нас вече са заявили, че ще оставят продукцията си на българския пазар. Което предполага достатъчни количества прясно агнешко и на добри цени.
