1,84 милиарда души – или една четвърт от световното население – е засегнато от екстремна суша през 2022 и 2023 г., сочат данните на ООН.
Промените
В Тунис маслиновите насаждения страдат и раждат все по-малко плод. Бразилска Амазония е в най-сухият си период от един век насам. Сирия и Ирак се опитват да се справят със сушата, която заплашва полетата с жито – проблем, който заплашва милиони с глад и конфликти.
Водата в Панамския канал е опасно ниска и все по-малко кораби могат да минават през важния транспортен коридор.
Страховете от още по-сериозна суша накараха Индия – най-големият износител на ориз в света, да намали експорта на важната стока.
Засушаването на много места по света идва в момент на изключително високи глобални температури, повишаване на цените на храните и руската инвазия в Украйна, която също повлия драстично върху световното хранително снабдяване. Цената на ориза през 2023 г. е била най-високата от финансовата криза през 2008 г., сочат данните на ООН.
Причините
Появата на феномена „Ил Ниньо“ през изминалата година допълнително влоши положението. При последната поява на топлото течение между 2014 и 2016 г. производството на ориз драстично намаля и доведе глад при милиони хора.
Глад
Именно липсата на храна е най-опасна. Рекордните нива на глад в световен мащаб са комбинация от много фактори – глобалната пандемия от коронавирус, войните в Украйна и Газа и много други. Рекордните 258 милиона души са заплашени от „тежък глад“, сочат данните на ООН.
И ще става все по-лошо – според изчисленията „Ил Ниньо“ ще повлияе на най-малко четвърт от световното производство.
Сушата в Централна Америка влияе не само на храната, но и на миграцията, насилието и икономическата несигурност на милиони хора.
Амазонската джунгла, която всички знаем, че е част от белите дробове на планетата ни, също страда от сушата. Все повече дървета умират заради липсата на вода или заради избухналите пожари.