Учените спорят: според едни подобен подход не е безопасен, други го намират за перспективен
Илон Мъск има планове да бъдат имплантирани чипове в мозъка, които да помагат за отслабването при затлъстели хора. Това обяви самият милиардер в интервю през април миналата година, говорейки за компанията си “Нюралинк”.
“Мисля, че бихме могли да решим много голям кръг проблеми, свързани с мозъчни увреждания, включително тежка депресия, патологично затлъстяване, нарушения на съня, възстановяване на паметта при възрастни хора”, заяви той.
Това не е необичайно твърдение. “Нюралинк”, подобно на други експериментални мозъчно-компютърни интерфейси, пренастройва нервната система. Хората, страдащи от парализа, са използвали импланти, за да възвърнат частичен контрол върху крайниците си. Този вид технология може дори да превежда невронни импулси - основно мисли - в радиосигнали и да ги предава на дронове, компютри или други устройства, коментира изданието “Дейли бийст”.
Така че не е изключено някой, страдащ от болестно затлъстяване, да използва мозъчно-компютърен интерфейс, за да бъдат контролирани частите от мозъка му, които го карат да преяжда. Но има проблеми.
За начало, въпреки че има устройства, които хората могат да носят като шапки, най-гъвкавите и чувствителни – като “Нюралинк” – изискват мозъчна операция.
Хирурзите буквално пробиват дупка в черепа на пациента и имплантират чиповете
При всички обстоятелства това носи рискове, включително за инфекции и отхвърляне.
Така че за момента мненията на специалистите се разминават. Според едни прибягването до мозъчни импланти не е оправдано, особено при положение, че вече има цяла нова серия медикаменти, които имат много добър ефект за сваляне на килограмите. Тези препарати, известни като глюкагон-подобен пептид-1-антагонисти, създадени за лечение на диабет, потискат апетита, като забавят движението на храната през храносмилателната система. Според експертите те предлагат молекулярен подход към контрола на глада с по-малко рискове в сравнение с мозъчно-компютърните интерфейс процедури. През септември стана ясно, че самият Мъск използва едно от тези лекарства, за да изглежда по-строен.
Други учени виждат добра перспектива в идеята за имплантите. “Не мисля, че е по-неправдоподобно от други твърдения за потенциала на невротехнологиите”, казва пред “Бизнес инсайдър” професор Андрю Джаксън, експерт по невронни интерфейси в университета в Нюкасъл. Но той смята, че достъпни в търговската мрежа мозъчни чипове ще има вероятно след много години, и все пак концепцията е обещаваща, ако бъде подкрепена от добросъвестни учени.
Основана от Мъск през 2016 г., компанията “Нюралинк” разработва микрочипове, които се имплантират в черепа на човек. Малки проводници, оборудвани с електроди, се разклоняват от устройството в мозъка, позволявайки му да чете и потенциално да стимулира мозъчната дейност.
Преди време ексцентричният мегабогаташ посочи широк спектър от неврологични заболявания, за които според него “Нюралинк” може да помогне, включително болестите на Паркинсон и Алцхаймер. Той също така направи някои пресилени твърдения, че чипът потенциално “лекува аутизма” и създава “симбиоза” между хората и изкуствения интелект.
След интервюто на Мъск за евентуалните чипове срещу затлъстяването в медиите повече не е имало информация дали има развитие и докъде се е стигнало с тази разработка. Като цяло обаче концепцията е осъществима, твърди Садаф Фаруки, професорка по метаболизъм и медицина в Университета в Кеймбридж.
“При някои хора с тежко затлъстяване функцията на определена мозъчна област, хипоталамуса, наистина често води до увеличаване на апетита”,
казва тя. Хипоталамусът е жлеза, разположена в центъра на мозъка, която има жизненоважна роля в контрола на производството на хормони.
“Ако намерите начин да се насочите към тази конкретна област и дори към конкретните неврони, които стимулират апетита, тогава на теория лекарство или технология, които го правят, биха могли да подобрят живота на пациентите”, смята Фаруки.
Мозъчният имплант също би бил по-малко инвазивен от други лечения за болестно затлъстяване, добавя и проф. Джаксън от Университета в Нюкасъл. Някои от тези лечения включват промяна на формата и функцията на храносмилателната система на пациента.
Някои изследователи са толкова уверени в технологията за мозъчни импланти, че са преминали към ранни изпитвания за доказване на концепцията върху хора, но са събрали противоречиви резултати. Едно изпитване с участието на шест души с болестно затлъстяване - определено в проучването като индекс на телесна маса над 40, – е включвало мозъчен имплант, който предава чести електрически импулси към хипоталамуса.
Един участник е отслабнал с повече от 45 кг,
трима са загубили малко тегло, но не съществено, а другите двама изобщо не са свалили и грам. В друго подобно проучване само един от трима души успял да отслабне.
Франческо Рубино, шеф на метаболитната хирургия в Кралския колеж в Лондон, смята, че технологията за мозъчни импланти е обещаваща, но чип, който се фокусира единствено върху намаляването на апетита, вероятно ще бъде “предопределен провал”.
“Нови изследвания показват, че не само начинът, по който хората се хранят, ги кара да трупат килограми. Възможно е също тялото да не регулира правилно теглото чрез изгаряне на наличните мазнини за енергия. Това е все едно да имате резервоар, пълен с гориво, но да имате някакъв дефект, така че горивото не може да се използва ефективно”, казва Рубино. Но ако успеете да откриете отключващия фактор на заболяването и да го атакувате с имплант, може да ликвидирате проблема в основата му, убеден е изследователят.
Мозъчен чип, който може ефективно да се бори със затлъстяването, вероятно е далече, коментират медиите в САЩ. “Нюралинк”, от една страна, все още не е съвсем ясно дали е получила официално одобрение (по този повод излизат противоречиви информации) за тестване върху хора и Мъск каза в интервюто си през април, че след като компанията започне да имплантира чипове в мозъците, тя ще се съсредоточи върху мозъчни и гръбначни увреждания вероятно в продължение на цяло десетилетие.
През ноември м.г. бе съобщено, че компанията на милиардера е започнала да набира доброволци под 40 г. с парализа, които да участват в първите експерименти с хора на революционната технология.
“Нюралинк” вече проведе редица опити с животни, включително с прасета, овце и маймуни,
като бе остро критикувана от организации за защита на животните за начина, по който ги третира. Стигна се дори до призиви за разследване заради смъртта на няколко примати.
Що се отнася до импланта срещу затлъстяване, проф. Джаксън от Нюкасъл е убеден, че “все още доста научни изследвания ще са необходими, заедно с развитието на технологиите, за да достигне този вид терапия до нуждаещите се”.