Финансовият министър Асен Василев представи параметрите на Бюджет 2024. Очаква се той да влезе за обсъждане в пленарна зала на 22 ноември.
Василев обясни и при какви параметри е разчетен бюджетът:
- БВП от 205,8 млрд лева. Това включва ръст на БВП от 3,2%, средногодишна инфлация от 4,8%. Финансовото министерство очаква в края на годината инфлацията да падне до 3%.
- Дефицитът, при който бюджетът е разчетен, е 3% на касова основа, 2,9% на начислена основа.
- Държавният дълг се очаква да остане на 23,8% от БВП.
„Бюджетът включва общо приходи от 77,6 милиарда лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева. Приходната част като процент от БВП е 37,7%”, каза Василев. В бюджета за 2024 г. е заложено увеличение на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход от 780 лева на 933 лева. Това е 50% от средната работна заплата за изминалата година.
Заложени са рекордни инвестиции от над 12 милиарда лева капиталови разходи в бюджета за догодина, обясни още финансовият министър. Заложено е и увеличение на пенсиите по швейцарското правило с 11%.
В бюджета са заложени капиталови разходи в размер на над 1 милиард лева във Фонда за общински проекти. Така общините ще могат да кандидатстват с проекти, свързани с пътища, ВиК, обществени сгради и културни институти.
Разходите за здравеопазване нарастват с 1 милиард и 100 милиона лева. Министър Асен Василев обясни, че това става благодарение на нарастването на средната работна заплата и вноските, които влизат в НЗОК.
Разходите за образование нарастват с 590 милиона лева за предучилищното и училищното образование, което включва и увеличение на заплатите. Предвидени са 63 милиона за увеличение на нормативната издръжка на дете. В бюджета за догодина са предвидени почти 87 милиона за изграждане на нови детски градини и ясли, за реконструкция и дострояване на училища, както и 50 милиона за нови физкултурни салони. Над 50 милиона лева за програмата за спорт и изкуство в училище.
Предвидени са разходи за отбрана от малко над 2% от БВП. Напълно обезпечени са всичките капиталовите разходи, както и придобиването на нови възможности и боеспособност, обясни Асен Василев.
Разходите за култура са увеличени с 50 милиона лева за държавните културни институти за сценични изкуства, 9,3 милиона лева за филмовата индустрия, 3,5 милиона лева за Центъра за изкуства на остров Св. Св. Кирик и Юлита и 28,5 милиона лева допълнително за постигнати резултати в областта на библиотечното дело, музеите, художествените галерии и читалищата.
Предвидени са пари за реконструкцията на ГКПП „Калотина”, на ГКПП „Капитан Андреево”, както и на част от другите гранични пунктове, обясни Василев. Пари са предвидени и за започването на проектиране за изграждане на втори пункт на „Капитан Андреево”. Вървят преговори с турската страна за разширяване на капацитета на пункта, обясни финансовият министър. В разходите за МВР са предвидени допълнителни разходи, свързани с държавната граница.
„Става въпрос за изграждане на радиолокационна система за детекция и класификация на нисколетящи обекти, както и разходи по въвеждане на личните карти с чип, новите лични документи”, обясни Василев.
В разходите, свързани със субсидията към общините, капиталната субсидия се запазва на нивата от 2023 година, но тя е допълнена с 1 милиард - фонд за общински проекти. Изравнителната субсидия се увеличава с 60 милиона лева.
Има предвидени 370 милиона лева за увеличение на възнагражденията в държавната администрация. Тези разходи са в централния бюджет и ще бъдат отпуснати на база на методика, разработена от Министерския съвет, така че да се преодолее част неравенствата в различните администрации, обясни финансовият министър. Общо разходите за персонал се увеличават с малко над 2 милиарда лева спрямо от 2023 година. Асен Василев определи бюджета като балансиран и смята, че ще ни позволи да изпълним всички критерии за влизане в Еврозоната.
„Предвижда 50% повече инвестиции. Инвестиционната програма се вдига от 8 милиарда на 12 милиарда, което обезпечава абсолютно всички дейности, свързани с пътно строителство, железопътно строителство, както и всички други капиталови инвестиции, свързани със закупуване на нови влакове и развитие на способностите на българската държава”, каза Василев.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2024 година няма да надвишава 48,9 милиарда лева, каза Асен Василев.