Българската асоциация за туризъм изпрати актуални въпроси до министъра на туризма Зарица Динкова, премиера Николай Денков и лидерите на парламентарно-представените политически партии. Те са свързани с проблеми, които идват от хотелиери и ресторантьори от цялата страна, обясни пред TravelNews Ивелин Кичуков, председател на организацията и хотелиер. „Нямаме никакво желание да влизаме в конфликт с министър Динкова, а напротив - търсим диалог и сътрудничество между бизнеса и държавата“, коментира той. Ето и въпросите на БАТ:
1. Подготвени и подадени ли са документите за европейска помощ на пострадалите черноморски общини?
2. Започната ли е рекламна кампания за сезон зима 2023-2024 г. и какви конкретни действия, свързани с рекламирането на зимния туризъм в България са предприети?
4. Имаме информация, че плащанията към хотелиерите по програмата за прием на бежанци продължават да се бавят. Наши членове се обръщат към нас с въпроса кога се очаква да се нормализират изплащанията на сумите и съответно ни молят за юридическа помощ относно помощите, забавени повече от четири месеца.
5. В началото на вашия мандат поискахме среща, на която да обсъдим проблеми, свързани с туризма в България, както и идеи за тяхното разрешаване. От началник на кабинета Ви бяхме най-учтиво уведомени, че можем да очакваме насрочване на срещата във възможно най-скоро време, но към момента все още няма насрочена такава. Моля за информация дали изобщо се планира среща на тема „Проблеми в българския туризъм и предложения за разрешаването им“?
6. През месец септември беше публикувана информация, която гласеше, че Министерството на туризма планира да насочи 1,2 млн. лв. с ДДС от бюджета към блогъри, инфлуенсъри и други услуги в сферата на маркетинга и рекламата. Бихме искали да запитаме, дали тази информация е правилна и ако да – то каква следва да е методологията, която е заложена за оползотворяването на тези средства? Въпросът ни е повдигнат поради факта, че различните блогъри/инфлуенсъри могат да предлагат различни цени за извършването на една и съща услуга. Така например, едно лице може да предостави услугите си срещу заплащане на сума в размер на 10 000 лв., докато друго може да търси и 100 000 лв. за същите услуги. Считаме, че е редно тази тема също да бъде обсъдена на една кръгла маса.
Мирослав Иванов