Радиоводещият от БНР Петър Волгин ще отговоря в Софийския градски съд по колективно дело, заведено от роднини на жертви на комунистическия режим. Това се разбра от пост във Фейсбук на депутата от ПП-ДБ и граждански активист Манол Пейков.
От Софийския градски съд потвърдиха пред EURACTIV България за делото и обясниха, че в момента се разменят книжа между страните и процесът още не е насрочен.
Идеята за колективното дело се роди покрай друг иск срещу Волгин – заведен от 102-годишна жена, чийто съпруг е убит без съд и присъда през октомври 1944 г. Поводът е пост на Волгин във Фейсбук от 1 февруари, който е ден за почит на жертвите на комунизма, Волгин пише в социалната мрежа: „Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд.“
Манол Пейков започна кампания за събиране на средства, с които да бъде помогнато на 102-годишната дама да води делото. (То е насрочено за края на октомври в Софийския районен съд.) След многото коментари под поста му от други жертви на режима, се заформи и идеята за колективен иск.
Той е заведен от 41 души. Те настояват съдът да признае, че с публичните си изказвания Волгин засяга паметта на жертвите на комунистическия режим и наранява душевно членовете на техните семейства, като изказванията му са противоправни като противоречащи на закона и са направени умишлено и злонамерено. В иска са изредени и изказвания на Волгин, които близките на жертвите на режима приемат за проблемни.
Второто искане на хората е Волгин да бъде осъден да преустанови тези си изказвания. Третото им искане е той да бъде осъден да плати 100 000 лв. за вредите, причинени на колективния интерес. В исковата молба са разказани и потресаващите истории на хората, завели делото.
Внук описва как дядо му е изчезнал без съд и присъда през 1944 г. Друг разказва за баща си, обявен за враг на народа и въдворен в лагер, защото идвал от семейство на фабриканти.
Сред ищците е и наследник на композитора на музиката на песента по Вазовото „Тих бял Дунав“ Иван Караджов. Той умира през 1934 г., но през 1944 г. посмъртно е осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Цялото му имущество е конфискувано, а вдовицата му е лишена от пенсия. Друг ищец е внук на разстрелян царски офицер, награждаван преди това с орден за храброст. Той е убит през 1945 г. заедно с други 90 офицери и войници (само за този ден) в част от акцията за унищожаването на царското офицерство, се разказва в исковата молба.