Вероятно и заради обучението в Института по история на компартията, Иван Костов 15 години по-късно му подписва официално „пълномощно” да „установи политически контакти в Москва”Евгений Александров Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година. Документът, открит от изследовател на българските архиви, бе изпратен на редакционния мейл.
Има и лично обяснение на научния работник защо иска анонимност - защото смята, че агресивността днес в българската политика е достигнала крайност, която отхвърляла другото мнение, зачерквала фактите от истинската история и подменяла биографии според настоящите позиции на един или друг гражданин."Истините се обявяват като доноси и се смачкват, което като историк ме възмущава", пише човекът, изпратил въпросните два документа.Според решение N 216 от 11 март 1982 година на ЦК на БКП се вижда, че от 1 март 1982 г. под номер 5 е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП Евгений Александров Дайнов по "специалността "история на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г."
Като документи, които са оформили това решение на висшия орган на компартията, са приложени Биографична справка, автореферат на дисертация за служебно ползване от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен "кандидат на историческите науки". Темата е "Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)
Директорът на Института към ЦК на БКП Давид Елазар прилага биографична справка за новия редовен аспирант, в която като важни факти се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на БКП, а майката Лидия Маринчевска е дъщеря на активен борец, съпругата му по онова време е "съветската гражданка" Аня Юриевна Майорова.
От партийната биографична справка се вижда, че Евгений Дайнов е завършил средно образование в Лондон, приет е за редовен студент в Оксфорд по специалността "Нова история и съвременни езици" колежа "Корпус кристи", които завършва с диплома Първа категория за отличие.
Документите от Института по история на БКП обясняват и защо Иван Костов се обръща точно към Евгений Дайнов някъде през 1996 г., за да го упълномощи да "установи политически контакти в Москва".
Преди месец, след като в Реформаторския блок започна бурно делене на ДСБ и всички останали, а Дайнов видимо атакуваше хората на Меглена Кунева и Божидар Лукарски, разгневени лидери на СДС показваха на колеги въпросното "пълномощно" вероятно, извадено от архива на "Раковски" 134 в София.
Под изходящ номер 147 и някъде от втората половина на 1996 година, когато е пикът на кандидат-президентската кампания в България, ръководството на Съюза на демократичните сили "упълномощава лицето Дайнов Е.А. с ЕГН….да установи политически контакти в Москва и да проведе консултации за посещение на Петър Стоянов - кандидат за президент на българската обединена демократична опозиция". Документът носи печат на СДС и подпис на Иван Костов, който по онова време е председател на Съюза на демократичните сили. През ноември Петър Стоянов печели убедително изборите.
Дайнов е основният идеолог за написване на Манифеста на републиката, който призовава , че днес няма ляво, няма дясно, а "наказателните бригади на модела # Кой, за да не бъдат разпознати "навличат различни по цвят идеологически дрешки. "Докато си правим илюзията, че мафията може да е лява или дясна вие самите ще се караме помежду си по линията "леви-десни". Точно тази финална теза най-вероятно събра на 3 март при представянето на Манифеста заедно левите Татяна Дончева и Георги Кадиев, както и десният бизнесмен, собственик на медии и олигарх Иво Прокопиев на едно място./24 часа
