Комисията за правни въпроси в Народното събрание (НС) гласува на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), с които да бъдат завишени наказанията за причиняване на средна и лека телесна повреда. Промените подкрепиха 19 депутати, нямаше "против" и "въздържали се".
Който причини другиму средна телесна повреда, да се наказва с до осем години затвор, предвижда общият законопроект. В момента наказанието е до шест години лишаване от свобода.
В промените на НК се предлага да отпадне пробацията при лека телесна повреда, а глобата да бъде завашена от 500 до 1000 лева.
В обществото има необходимост за по-адекватен отговор дали наказанията при телесна повреда водят до превенция, каза Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) в началото на заседанието на правната комисия. Нито една законодателна мярка не е достатъчна сама по себе си, за да се преустанови насилието. Нужни са комплекс от мерки. Чака ни още много законодателна работа, за да може законите ни да отговорят на съвременните обществени отношения, каза още Йорданова. Независимият съд е достижение на демократичните общества. Наш дълг е да го гарантираме, посочи тя. Друго предложение за промяна на Наказателния кодекс предвижда при лека телесна повреда да има наказание от минимум три месеца лишаване от свобода. Предложението беше представено от Цвета Рангелова от "Възраждане". То получи подкрепа от 16 гласа депутати, трима бяха "против".
Омбудсманът Диана Ковачева предложи да има нов състав на престъпления за изтезание и неочвешко отношение. Това са престъпления, които смазват човешкото достойнство и това много пъти бе посочвано като упрек към България, заяви Ковачева. Изтезанията разурашват човешкото достойнство по-буратално от обидата и клеветата, които са инкриминарни.
Институциите закъсняха в известна степен с реакцията си, а обществената рекация дава надежда, каза от своя страна правосъдният министър Атанас Славов, който също участва в заседанието на комисията. Станахме свидетели на случаи, когато бъдат поставени проблеми, свързани с домашното насилие, Народното събрание да бъде ползвано за развихряне на страсти, добави министърът. Позицията на Министерството на правосъдието е, че е важно да има калибриране на санкциите на телесни повреди и квалифициращи признаци. Той се съгласи, че трябва да се помисли и за текстове за изтезание.
Щяхме ли да сме днес тук, ако съдия Гьонева беше направила правилна преценка? Трябваше ли всички да се крият зад съдебния медик, попита Хамид Хамид от ДПС. По думите му съдът трябва да налага адекватни наказания. Когато не го направи, ние ще увеличаваме наказанията, добави Хамид.
Рая Назарян заяви, че често съдът погрешно квалифицира тези деяния като лека телесна повреда, вместо средна. Според нея е нужно Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение в тази посока.
Мирослав Иванов от ПП-ДБ не се съгласи, че с повишаване на наказанията ще бъде наложен модел на поведение на съдиите. Целеният ефект е превенция на подобни прояви. Съдебната система трябва да се саморегулира и да отговаря на обществените очаквания, каза той.
Адвокат Анели Чобанова посочи, че става дума за системен проблем, който иска комплеско решаване. Хората нямат доверие на полицията и съдебната система, защото не намират защита, когато им е нужна, посочи тя.
Стойо Тетевенски от организацията "ЛевФем" заяви, че причината за този тип насилие е омраза към жените. Това е насилие, основано на пола, каза той.