Анализи

Трябва ли 24 май да стане национален празник

  24.07.2023 10:17  
Трябва ли 24 май да стане национален празник

От „Продължаваме Промяната - Демократична България” обявиха проекта си за промени в Конституцията. Премиерът Николай Денков иска през измененията в основния закон 24-ти май да стане национален празник, вместо 3-ти март. 

„Аз съм за 3-ти март, защото 24-ти май дава друга конотация на празника. Дава друг акцент - общославянски, който също е проруски, ако трябва да сме точни”, посочи пред Нова тв историкът проф. Христо Матанов.

„24-ти май, като че ли е най-безспорната дата, която ни обединява. На какво място тя ще бъде поставена в националния календар, е много важно от поведението на българските политици. Защото, ако има някои неща, които са безспорни за българското общество, това е една от тези дати”, каза от своя страна журналистът Любчо Нешков.

Според историка около датата 24-ти май вероятно ще има възражения от Словакия, където е седалището на св. Методий. „Ще има възражения от Хърватия, от Северна Македония”, допълни проф. Матанов.

„3 март вкарва руски елемент в българската идентичност“, каза пред bTV медийният експерт доц. Георги Лозанов.

„3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да бъде национален. Първото е да обединява, а второто е какъв белег в националната идентичност изтъква. Не искам да подценявам ролята на Русия в Освобождението, но свободна България трябва да може да заяви своята идентичност“, заяви той.
 
„Разпространението на писмеността е едно от ключовите постижения от българската култура, която прави българската нация“, посочи доц. Лозанов.
 
По думите му българите са единствената нация, която си чества езика. „Какъв по-характерен белег от езика. Има опит от Москва да се подценява нашата роля по отношение на писмеността. Чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето голямото културно постижение в Европа“, подчерта доц. Лозанов.
 
„3 март е форма на признателност към Русия. Няма никакво съмнение за ролята на Русия във войната, но като цяло в българската история тази роля е спорна. Нека да извадим руския елемент, когато празнуваме националния си празник“, каза той.
 
По думите му 3 март се свързва с патриотизъм, който е обвързан с Русия.
 
„24 май е безспорна дата, но не би трябвало да бъде национален празник, защото е народен празник. Превръщането му в национален празник ще го политизира“, заяви от своя страна историкът проф. Искра Баева

По думите й непрекъснатото повдигане на темата за смяна на националния празник е комплекс за малоценност. „Непрекъснато поставяме под въпрос националния си празник. Поставяме го под въпрос, защото все смятате, че някой друг е свършил нашата работа“, каза проф. Искра Баева.

Тя посочи, че на 3 март почитаме създаването на държавата. Баева подчерта, че 24 май е най-българският празник, но бил народен празник. „Той е народен, а не национален. Националният празник е политически. В него се изявяват политиците“, каза тя.

„Внимателно прочетох, това което предлагат. Там се подчерта, че става въпрос за кирилицата. Ако е кирилицата, ние се отказваме от деленото на Кирил и Методий, които са създали глаголицата. Ние говорим само за българската писменост, но по този начин се отказваме от славянското дело“, заяви проф. Баева.

Тя коментира, че при смяната на 9 септември с 3 март Русия не е играла роя. По думите й тогава датата се е сменил, за щото конюнктурата се променила. „Сега се опитваме да използваме сменената конюнктурата, за да сменим и националния си празник“, подчерта проф. Баева.


Анкета

Одобрявате ли приетите промени в Закона за защита от домашно насилие?


Резултати
Видео
Защо резките спирания на магистралата са лоша идея
 18.09.2022 22:09      
Видео
Хазарта: Сбъднах си мечтата да съм на заплата
 16.09.2022 09:14