В град Кесария Палестинска по времето на император Диоклетиан (284-305 г.) пострадали заради вярата си няколко християни. Те били Агапий и другарите му Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци. Агапий бил от град Газа в Палестина, Тимолай - от Северна Мала Азия, двамата с името Дионисий - от град Триполи във Финикия (днес в Ливан), Ромил - от град Лида в Палестина, Плисий и двамата с името Александър - от Египет.
Всички, освен Агапий, били съвсем млади мъже. Те били обвинени, че са християни и не се покланяли на езическите божества, нито им принасяли жертви според императорската заповед. Изправили ги пред управителя на Кесария, който се опитал да ги принуди да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Те обаче не склонили и затова били посечени с меч в 303 г.
По същото време в Египет живял един лекар християнин на име Никандър. Той с готовност помагал на всички болни, без да се интересува дали могат да заплатят лечението си. Стремял се вярно да следва завета на Христос за любов към ближните и даром да дава на другите всичко онова, което Бог даром му е дал. Никандър с цялата си душа се възхищавал на онези, които проливали кръвта си за вярата в Спасителя Христос. И когато научавал за смъртта на мъченици, отивал на мястото на мъчението, прибирал с благоговение свещените им останки и ги погребвал. Вършел това нощем, защото властта се разпоредила телата на убитите християни да остават дълго на показ за назидание на народа. При изпълнението на това свое свещено дело през 305 г. Никандър бил заловен и съден. Така се разкрило, че и той е християнин, затова бил изтезаван и накрая го осъдили на жестока смърт: драли кожата на тялото му и го горили със запалени факли. Накрая бил посечен меч и предал душата си на Бог.