"Хората имат жилищни нужди. На първо време са им необходими палатки, контейнери. От Турската държава и от целия свят се осигуряват", разказва Хасан от Одрин, който има роднини в опустошената от земетресението област Хатай. В официалните медии не се говори за мародери, в социалните мрежи има такива информации, но те са с цел пропаганда, изказа мнението си той. Според него няма такова нещо. Хасан предполага, че ако има мародери, те по скоро са бежанци, които правят това от нужда.
Помощи от цяла Европа
Потокът от товарни камиони, микробуси и лични автомобили с помощи е непрекъснат. Те носят дрехи, обувки, памперси, одеяла, отоплителни уреди, храна и всякакви неща от първа необходимост. Шофьори споделиха пред БНР, че на границите не е имало проблеми, освен в Унгария. Там ТИР-овете са ги държали 12-13 часа, посочи един от шофьорите.
"Тираджиите не могат да пътуват, спряха ги, казват - ще изчакате. Колоната беше спряла, не минаваше нищо. В момента дори най-бедните помагат за Турция".
ителен център в Одрин работят и ученици от града. Децата са ангажирани към осигуряването на логистична помощ. Едно от децата сподели, че дори когато отворят училишата на 20-ти февруари, той пак ще идва да помага, когато има възможност. Първите помощи в Одрин са дошли от България. Сега там потокът от ТИР-ове с помощи не спира, каза заместник валията. "От Германия имаме много голяма помощ. Благодарим на всички съседи - България, Македония, Гърция. Продължават да идват помощи. 1 година ще продължава събирането на помощи за хората". Всички хотели и студентски общежития в Одрин са готови да настанят хора от пострадалите райони. Седмица след най-тежкото природно бедствие в Турция, хората са сплотени, мотивирани и изключително добре организирани, сподели впечатленията си Даниела Костадинова.
"Четири нощи бяхме в района, пет дена. Три от тях прекарахме почти на крак. Една вечер спахме на стол. Хората, които са пострадали, от шока, който изживяват и от добро възпитание, някои изобщо не посмяват да кажат, че имат нужда от нещо. Или казват само "одеяло", "суха храна", разказа пред БНР Сервет Дениз, която е доброволец и преводач, помагала е в Елбистан и Кахраманмараш.
В Елбистан са се постарали да се свържат с възможно най-много хора по селата, за да им занесат от каквото се нуждаят.
"Температурата през деня беше около минус 6, през нощта около минус 15-16 градуса. Пътищата бяха заледени. Имаше много помощи, доброволци много. Въпросът беше как ще бъдат разпределени, особено за тези хора, които бяха по селата. В първите два дена нямаше каквато и да било връзка с тях", каза тя.
Проблемът с палатките лека-полека започна да се разрешава, обясни Сервет Дениз, като описа как е преминала евакуацията на жители от пострадалите градове.
По селата хората опъват палатките в дворовете си. Там сградите не са толкова разрушени. Много хора от градовете също се насочват към селата и в една палатка живеят по 20-30 души, посочи тя.
"Палатките са нужни най-вече за селата. В градовете имаше райони с палатки, но хората много не ги предпочитат. Спи се направо на земята."
Тези хора се нуждаят от професионална психологическа помощ, сподели още Сервет Дениз.
"Това е, което виждам. Сгради, храна, вещи – по някакъв начин се изпращат, но това как ще бъде преодоляно психически, хората как ще свикнат с това, че децата, семействата им ги няма, е труден въпрос, който изисква професионална помощ."