Пророк Даниил е един от четиримата големи пророци, книгата му е част от Библията. Живял в края на VII и първата половина на VI век преди Христос. Бил потомък от племето (коляното) на Юда, т.е. имал еврейско царско потекло. Още като дете Даниил бил отведен заедно с родителите си в плен във Вавилон, след като цар Навуходоносор завладял Юдейското царство и разрушил храма в Йерусалим. С негово разпореждане Даниил (когото царят преименувал на Валтасар) и тримата му еврейски другари Анания, Азария и Мисаил били обучавани в царския двор. И понеже успехът им в обучението бил отличен, когато младежите навършили пълнолетие, царят им дал високи постове в държавата. Но те били възпитани от семействата си в юдейската религия, вярвали в единия истински Бог и Го почитали с молитви и изпълняване на Божия закон. При това Даниил имал от Бога дарбата да тълкува сънища и разтълкувал един неясен сън на царя. А по-късно пророкът предсказал и идването на Спасителя Христос.
Когато Навуходоносор наредил да му направят златен идол ("истукан") и поискал всички служители и народът да му се покланят, тримата младежи не се поклонили на идола. Даниил по това време не бил в столицата, но царски хора докладвали на владетеля, че Анания, Азария и Мисаил не изпълнили заповедта. Такова неподчинение се наказвало със смърт - хвърляли непокорните в огнена пещ. Но когато ги хвърлили в огъня, тримата по чуден начин оцелели. Същото се случило по-късно и с Даниил, когото цар Дарий хвърлил в дълбок ров с лъвове, защото пророкът не се подчинил на заповедта за почитане на идолите и на изображението на царя. Щом видял чудото, Дарий помилвал Даниил и го задържал в своя двор, където той останал да служи още дълго и умрял в дълбока старост в град Суза (днес Шуш в югозападния край на Иран).