Машинното гласуване е на път да отиде в историята - ако не формално, то на практика. С гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП парламентарната правна комисия одобри в сряда на второ четене поправки в Изборния кодекс, предложени от левицата, с които хартиените бюлетини се връщат в масова употреба, наравно с машините. Така „хартиената коалиция“, както станаха известни трите политически сили, вече е на крачка разстояние от пълна победа. Трябва само същите промени да преминат и през пленарната зала, което няма да бъде проблем, защото тройката разполага с необходимото мнозинство.
С промените беше нанесен тежък удар на машинния вот. По предложение на герберите вместо контролните разписки, след гласуване машините ще пускат "бюлетини от машинно гласуване", на които ще бъде отпечатан вотът на избирателя. Те ще се печатат на специална хартия със защитни знаци, от секционната избирателна комисия ще ги подпечатват след гласуването, избирателите ще ги поставят в специална кутия, а след края на изборния ден комисията ще ги брои. Иначе казано, тези "машинни бюлетини" няма да се отличават по нищо от обичайните хартиени бюлетини. Неслучайно от ПП и ДБ констатираха, че така напълно се обезличава машинното гласуване, а устройствата се превръщат в нещо като принтери.
Отношението на герберите към устройствата обобщи шефът на правната комисия Радомир Чолаков с думите: "С тези машини властта произтича от "Смартматик" (производителят - бел.а.), от това, което софтуерът каже."
По време на дебата депутатите от ПП направиха алтернативно предложение – да се създадат отделни секции само с хартиено гласуване. Техният брой не трябва да превишава 15 процента от общия брой на секциите в съответното населено място. Така повечето секции ще останат с машинно гласуване, както е сега. Идеята обаче беше отхвърлена.
От ДПС настояха да отпаднат веднага „машините мадуровки“, както се изрази депутатът Хами Хамид, и за следващите избори да остане само хартията. В бъдеще движението поиска да се закупят нови машини – не със сензорен дисплей, както сегашните, а такива, които поемат и броят хартиени бюлетини. По въпроса какво ще се прави с устройствата, които имаме, Хамид с ироничен глас обясни: „От цяла Европа ми звънят колеги, чули са, че имаме супер машини, искат да ги купят. Може би ще направим търг.“ И това предложение не беше одобрено.
ОФАНЗИВА СРЕЩУ ГЛАСУВАНЕТО В ЧУЖБИНА
По-рано с изключителна наглост депутатите от ГЕРБ-СДС започнаха да изменят изборното законодателство далеч отвъд първоначалната им заявка да върнат хартиените бюлетини. С подкрепата на "хартиената коалиция" герберите атакуваха и изборните права на българите в чужбина. Поправките, които те предложиха в законопроекта, бяха внесени в 17.34 часа във вторник, т.е. по-малко от 24 часа преди да започне обсъждането им в правната комисия. Това не остави никакво време нито на другите депутати, нито на останалите държавни институции, да не говорим за гражданите, да се запознаят с тях и да си съставят мнение.
Заличен беше изборният район в чужбина
Първо беше разгледано предложение на ГЕРБ-СДС, с което в кодекса се записва, че територията на страната се разделя на изборни райони. С тази невинна, на пръв поглед, фраза всъщност се заличава изборният район в чужбина. Такъв беше създаден миналата година с поправки в закона, прокарани от ИТН, ДБ и ИБГНИ. Тази промяна тогава се оказа празна фраза в кодекса, тъй като не се прие методика, с която да се определи броят на мандатите в задграничния район. Въпреки това, този район поне формално беше вписан в закона. Сега обаче на практика целта е той да бъде напълно заличен.
От ГЕРБ-СДС изобщо не си дадоха труда да обосноват предложението си. Отгоре на всичко, то излиза и извън предметния обхват на законопроекта, който засяга само хартиените бюлетини, както посочиха депутатите от ПП и ДБ. Със специално гласуване обаче „хартиената коалиция“ определи предложенията като допустими и така позволи разглеждането и приемането им. По-нататък бяха заличени и останалите текстове в Изборния кодекс, засягащи задграничния район.
Повече заявители за откриване на секция
След това беше нанесен втори удар върху гласуването в чужбина. Беше прието предложение на герберите, с което се увеличава броят на необходимите заявления от български граждани извън страната, за да се отвори избирателна секция – от 40 броя, колкото са сега, на минимум 100. Това очевидно цели да се намалята секциите извън България на следващите избори. В този дух разкритикуваха идеята ПП и ДБ. И за това свое предложение герберите не дадоха никаква обосновка.
Задължително попълване на декларации
Одобрена беше и друга промяна, засягаща избирателите в чужбина, този път предложена от ПП. С поправката се определи, че избирателите, които се дописват в избирателния списък в изборния ден, трябва да попълнят декларация пред секционната комисия, че не са и няма да гласуват на друго място.
Въпросът за декларацията се обсъжда отдавна, защото е важен за гласуващите в чужбина по две причини. Първо, попълването й на място отнема време и това забавя гласуването. Второ, в страни като Турция например, много от избирателите не владеят достатъчно добре български, за да могат сами да попълнят декларацията си, особено пред секционната комисия. Затова се явяват с предварително попълнени документи, вероятно от други хора. С други думи, подобна промяна ще окаже влияние върху бързината на гласуването в някои натоварени секции, най-вероятно в Турция.
Съкращаване на избирателните секции
В действащия закон пише, че във всяка една секционна комисия се назначава по един член, предложен от министъра на външните работи. Този човек може да бъде избран по предложение на организации на български граждани извън страната. От ГЕРБ-СДС настояха този един член във всяка комисия да бъде държавен служител, а правото на емигрантските организации да го номинират да отпадне. А в мотивите към предложението се посочва, че в чужбина, извън дипломатическите мисии, ще се откриват толкова секции за колкото държавата може да си позволи да изпрати свои служители. Така на практика се поставя допълнително ограничение за броя на тези секции.
„Това е един малък елемент от възстановяването на държавата в изборния процес“, обяви шефът на правната комисия Радомир Чолаков. От ПП коментираха, че изцяло се пренебрегват практическите трудности при такъв подход – например това, че при 700-800 секции в чужбина ще бъдат необходими и съответният брой държавни чиновници, които ще трябва да бъдат откъснати от работните им места в България и командировани зад граница.
Машинният вот в чужбина също се ограничава. Няма да се гласува с устройства в секции, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления, а също и в такива, в които на последните избори са гласували общо по-малко от 300 човека. Машинно гласуване също няма да се разрешава в секциите, за които не могат да се осигурят техници за поддръжка на машините, владеещи български език.
СЪСТАВЪТ НА ЦИК БЕШЕ ЧУДОВИЩНО РАЗДУТ
Почти пълно единодушие показаха политическите сили, когато стана въпрос за промяна в състава на Централната избирателна комисия (ЦИК). От „Възраждане“ настояваха за това с мотива, че нямат свои комисари, въпреки че са парламентарна партия. От ДБ коментираха, че разбират притесненията на националистите, но искането им съставът на комисията да отразява пропорционално разпределението на силите в парламента, само ще задълбочи проблема с политизацията на ЦИК.
Последва дълго обсъждане, след което мнозинството в правната комисия постигна разбирателство да се увеличи съставът на ЦИК, за да се удовлетворят всички апетити. Така комисарите ще станат от 15 на 25 души. Така на практика се преобръща решението на парламента от 2021 г., с което съставът на комисията беше намален от 20 на 15 души.
ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ КЪМ ЦИК БЕШЕ УНИЩОЖЕН
Отново по предложение на ГЕРБ-СДС от Изборния кодекс беше заличен текстът, с който се регламентираше Общественият съвет към ЦИК. Така на практика той беше унищожен. В този съвет се събираха множество неправителствени сдружения с ценен опит и наблюдения в изборната организация и процес. Сега тази експертиза до голяма степен ще бъде загубена.
От ПП и ДБ възразиха, че съветът е начин да се чуе гласът на обществото. И намекнаха, че това е пореден пример за подхода на герберите да се пренебрегва този глас, след като дори за днешното обсъждане на Изборния кодекс не беше дадена възможност на гражданските и неправителствените организации да изразят мненията си.
Радомир Чолаков, който оглавява правната комисия, направи абсурдно сравнение между обществения съвет и квазигражданските организации от времето на държавния социализъм. „Членовете на ЦИК, които излъчваме, са също граждани ... Не смятам, че ЦИК, във вече 25-членния си състав, не може да отрази всички гледни точки“, обяви той.
На обсъждането присъстваше председателят на съвета Цветелина Пенева, която изрази недоумението си от случващото се. Пенева посочи, че съветът не тежи на държавния бюджет, действа изцяло на обществени начала, а оценките му са експертни и не задължават с нищо ЦИК. "Не взимайте гласа на гражданите", призова тя емоционално. Напразно, тъй като "хартиената коалиция" одобри и това предложение на ГЕРБ-СДС.