16 октомври 1912 г. се смята за бойното кръщение на младата българска военна авиация. На тази дата е извършен първият боен полет в историята на нашата авиация. Двама млади български пилоти летят над Одринската крепост и хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Това е и първият боен полет в Европа.
Освен разузнаване на силите на противника е осъществено и първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Доказано е, че самолетът може да бъде използван и като нападателно бойно средство. Днес гарата Караагач е реставрирана и е посещавана от много туристи, включително българи, предава агенция БГНЕС.
В навечерието на Балканските войни /1912-1913 г./ България разполага не само с военно-въздушни сили, но и с обучени пилоти. Общият брой на самолетите е 21, които в хода на бойните действия те нарастват до 35. За разлика от България, Османската империя има само самолети - 20 на брой. Някои от тях в хода на стремителното българско настъпление към Цариград попадат в български ръце. Така се случва с двата пленени край Лозенград “Харлан”.
Първият полет с цел бомбардировка е извършен от Радул Миков и Продан Таракчиев. Те летят на самолет “Албатрос”, произведен в Германия. При полета са взети две бомби, които са привързани по импровизиран начин в кошове, прикрепени отстрани така, че да бъдат използвани от въздуха. Времето е било слънчево. Пилотите се насочват към гарата, защото там могат да нанесат най-сериозни щети на турците. Бомбите са пуснати от Продан Таракчиев. След изпълнението на задачата, "Албатросът" и двамата герои се приземяват благополучно в Свиленград.
Тази бомбардировка не е като по-късните по време на двете световни войни, но има огромен психологически ефект. Турците за пръв път виждат нещо, което ги връхлита от въздуха и избухва голяма паника сред одринския гарнизон. Новината за бомбардировката става световна и ни прославя в целия модерен свят. По това време към Щаба на действащата българска армия има много чуждестранни журналисти – от 27 държави, сред тях е дори и Лев Троцки.
Наличието на авиация говори за големия културен и просветен напредък на българите по онова време, които за по-малко от 35 години след освобождението си стават водещата нация в региона на Югоизточна Европа. Този най-съвременен род войски е също така свидетелство за това, че през този период българските офицери и генерали са представители на военната интелигенция, имаща огромни заслуги за модернизацията на страната ни.