Войната между Украйна и Русия е най-странната в цялата история. Държавата агресор Русия, която уби хиляди невинни, транзитира газа си, чрез който финансира войната, през Украйна - страната жертва на нападението. За нито един час от вече 6 месечния конфликт Украйна не е спирала транзита на газ през нейна територия. Финансовите потоци от тези доставки се измерват в милиарди евро. С тези пари Русия осигурява продължаващата инвазията. Същевременно много европейски страни, които тръбят за диверсификация, плащат газа по начина определен от Москва, обикновено заобикалящи санкциите през частни фирми.
В тази ситуация се оказва, че България е най-големият ястреб към Русия, даже повече от Украйна. Само ние, Полша и Финландия не получаваме газ от Газпром. Спирането на доставките на газ от Русия, едностранно от наша страна /това е истината/, поставя икономиката ни в колапс. Голяма част от предприятията от преработвателната промишленост, поради високите цени на газа, са пред затваряне. Освен това, заради вечно повишаващите се екологични изисквания, най-голямата Топлофикация София работи само на газ. Тя тегли назад с над 400 млн.лв дълг и Булгаргаз, която ще фалира, ако няма държавна помощ. Нещо което в един момент беше немислимо, защото Брюксел не даваше да се субсидират фирми. Няма и никаква технологична възможност Топлофикацията да премине отново на мазут, който също е на пределно висока цена.
Половинчатите мерки на Европейския съюз към Русия изразяващи се в непрекъсването на плащанията към нашественика не му нанасят никаква съществена вреда. Защото газът се вдигна 10 пъти, както с това и парите към Русия. Даже напротив. Цяла Европа е потърпевша и минава на икономии.
България също е част от този странен сценарий, в който газ тече към Европа, въпреки санкцииите. По Балкански поток, построен със средства от националния бюджет, продължават ежедневно да текат милиони кубически метра газ през наша територия към Сърбия, Унгария и Словакия. Капацитетът на тръбата от над 15 млрд.куб.м. е резервиран за 20 години напред единствено от Газпром и швейцарската МЕТ, зад която се твъри, че стоят руски капитали. Има свободни около 10% от капацитета, които България може да заяви, но не го прави. На две места по трасето има компресорни станции с реверсивни възможности и няма технологична пречка синьо гориво от Балкански поток да се подаде към съществуващата газопреносна мрежа.
Какъв е изводът? България плаща свръхскъп американски шистов газ/зелените мълчат за този факт/. Същевременно страната ни бойкотира Русия, но не спираме Балкански поток, но и не взимаме газ от него. Абсолютно шизофренно поведение. Апропо, същото е и на Украйна и Европейския съюз.
Но коя е най-голяма опасност? Газпром може да осъди Булгаргаз за над 1 млрд.долара за договорените, но отказани количества газ до 31 декември. Тоест да платим това, което не сме взели. Въпреки твърдения на някои "експерти " това е реална опастност. Хем плащаме скъп втечнен / LNG / газ, а същевременно ще си платим, че не купуваме газ по договор, който е валиден към момента. И изниква резонният въпрос- защо редовното правителство не разпореди на Булгаргаз да прекрати договора с Газпром по форсмажорни обстоятелства? Очевидно няма такива и начинът на плащане не е форсмажор. Наивните писма-заявки, които са се пращали на Газпром, няма да имат никаква стойност пред Арбитража. И няма да помогнат при едно дело. Само ще докажат, че признаваме, че има действащ договор.
Друг проблем е, че газохранилището в Чирен е пълно само с 50 % от капацитета си от 500 млн.куб.м.газ. В цяла Европа са над 80%. Във Франция 90%. В Полша са 100 %. Поляците прекратиха договора с Газпром, но преди това напълниха хранилищата си догоре. Нещо, което България не направи.
Изход има. Газохранилището във врачанското село Чирен е създадено на място, където от 1964 г. до 1974 г.са изпомпани почти 3 млрд.кубически метра газ. Това находище е малка част от огромномните запаси, които има в Северна и Северозападна България. Най-реалната алтернатива е за в бъдеще да проучим и започнем добива на газ, конвенционален и шистов. Залежите, на които се изчисляват между 300 млрд .и 1 трилион кубически метра. Отделно в българската акватория на Черно море има непроучени територии, където се предполага, че има милиарди кубика газ. Нещо, което Турция и Румъния правят непрекъснато.
ЕМИЛИЯН КЪНЧЕВ