Може би не е минал и месец, откакто членове на правителството и говорители на мнозинството, прокламираха увеличението на брутния вътрешен продукт и покачването на износа. Дори се оповестиха данни за невиждания растеж на икономиката, сравнен с останалите европейски страни.
В летния сезон обикновено се покачва стокооборота и на фона на военните действия в съседство се наблюдава възход на икономическата инициатива.
До тук всичко изглежда наред, но будят учудване последните действия на отиващото си правителство.
В много бърз порядък се прави опит да се ограничат доставките на горива в България.
С проект на решение на Министерски съвет, се въвеждат ограничения за продукти с руски произход. Ако не е моралната обосновка на такова решение, то тогава няма никаква логика и мисъл, в налагане на решения, които освен всичко друго водят и до негативни последици за икономиката.
Отново по темата, становището на КЗК за злоупотреба с господстващо положение на Лукойл остава без реакция.
Предоставената отстъпка в горивата не сработи, цените си останаха същите, популизма умря. Премиерът в оставка Кирил Петков организира спешни срещи с неясен характер, само с избрани фирми и дружества, неглижирайки българския бизнес.
Дали това е поредния опит, чрез осакатяване на икономиката, да се заложи поредния капан?
Неосигурените пари за пътища, неизпълнения договор с Газпром, административните ограничения, в горивата, спъването на вноса и износа, утроените тол такси, летящата инфлация, обедняването на хората, за съжаление показа, че отново интереса на обществото ни е разменна монета на частни интереси. Момчето си отива, но не по нормален начин. Защото следващият трябва да плаща!
Емилиян Кънчев