Гражданската платформа Изправи се.БГ заедно с председателя ѝ Мая Манолова се включиха в „Отворена дискусия: Бюджетът отвъд лозунгите“ – дебат в търсене на решения за по-справедливо разпределение на бюджета, организиран от онлайн предаването „Политизирай това“.
Панелисти в първата дискусия, търсеща отговори за по-справедливо общество бяха политологът Страхил Делийски, финансистът Константин Проданов, доцент Иво Инджов, юристът Никола Вапцаров и предприемачът Юлиян Ненчев. Водещи на дебата бяха журналистите Мирена Филипова и Николай Драганов.
При оценката си за бюджет 2022г. лидерът на Изправи се.БГ Мая Манолова заяви: „Бюджетът не просто не е най-социалният, той е антисоциален. Той е бюджет на бедността и неравенствата. Хората ще обедняват, а ножицата между най-ниските и най-богатите ще се разтваря.“
Г-жа Манолова силно разкритикува маниера вместо да има управленски решения на проблемите да виждаме пропаганда. Според нея социалният стълб в тази четворна коалиция отсъства. Пропагандата не пълни хладилниците, а гафовете в социалната сфера стават все повече: Като започнем с лъжата с преизчислените пенсии през януари; „Замразяването“ на сметките на мобилните оператори; Уж поевтиняването на дървата за огрев в края на отоплителния сезон; „Преборването“ на колекторите и монополите; електронните табла с цените от стоковата борса, които трябва да заблудят хората, че това което виждат на таблата са цените, които плащат в магазина. Лидерът на Изправи се.БГ беше категорична, че с пропаганда не се управлява и вместо да има решение на проблемите на хората, предлаганите решения създават още и още проблеми.
От гражданската платформа настояха за отпадане на ДДС върху храните, както и за мерки срещу повишаването на битовите сметки. По думите на Мая Манолова времето на мораториума трябваше да се използва за анализи и законодателни промени, които да решат проблемите с поскъпващите цени. До момента действия няма и хората се притесняват какво ще се случи с тока, парното, водата след мораториума.
Имаше призив от ЕК да бъде премахнато ДДС върху битовите сметки. Ако се спазват сегашните правила, водата ще поскъпне 2 пъти след вдигане на мораториума. И това може да доведе до водни бунтове по оценки на гражданската платформа.
Топлофикация София е във фактически фалит с 1,5 млрд. лв. задължения. Според ръководството на дружеството недовзетия приход от гражданите е 364 млн. лв и ако смятат да ги събират от столичани това би било фатално. Хората няма да имат избор от това да се откажат от тези плащания.
Във връзка с това г-жа Манолова заяви: „Добре е, че депутатите наложиха мораториум върху битовите сметки, но да бяха наложи мораториум и върху собствените си заплати. 700лв отгоре в заплатите на властта е цинично при такава криза.“ Припомняме, че в 45-тия и 46-тия парламент парламентарната група на Изправи се предлагаше намаляване заплатите на депутатите 3 пъти до средните доходи за страната.
Преподавателят в СУ – гл. ас. Страхил Делийски определи българския бюджет като „абсурден, нечовешки, брутално ултрапазарен“. Затова всяко минимално увеличение на подкрепата за някоя група се представя като голямо социално постижение. В Европа държавата преразпределя повече и се дават средно по 20% от БВП за социални плащания. В България тези плащания са няма 12% от БВП. Другите дефицити у нас са при разходите за образование и здравеопазване – смята г-н Делийски.
Голяма част от българите заминават за чужбина, защото българската държава не се грижи за човека и не иска да плаща за социални дейности, за образование, за здравеопазване.
А държавата ни е такава заради насадени парадигми, че „данъците са кражба, държавата е лош стопанин, получаващите социални плащания са паразити, ядем парите на бизнеса…“ – завърши иронично Страхил Делийски.
За финансиста Константин Проданов това е най-асоциалният бюджет на фона на това, което правят другите държави. По думите му имаше две обяснения за бюджета: „От ляво се казваше, че това е най-социалният бюджет. А от дясно критиката беше, че това е най-разхитителният бюджет, ще докара хиперинфлация, тръгнали сме по пътя на Гърция с дългова спирала… А ако човек погледне числата в бюджета може да реши, че е правен от Владислав Горанов. Няма разлика в структурата на бюджета с тези на ГЕРБ.“
Г-н Проданов обори мантрата, че харчим парите на бизнеса с бюджета. От корпоративен данък се очакват 3,8 млрд. лв. или 7% от приходите в бюджет 2022г. А за миналата година физическите лица са платили 23 млрд. лв. данъци, осигуровки, ДДС. И ако бизнесът плаща данък печалба, то хората плащат данък върху целия си доход. За тях няма приспадане на данъци за разходите им.
По думите на финансиста у нас даваме по-малко за публични услуги като образование, здравеопазване, социални плащания в сравнение с останалите европейски страни. Но даваме почти два пъти повече в сравнение с Европа за вътрешен ред и сигурност. Т.е. сме необразовани, не здрави, не солидарни, но пък и с най-застрашени.
Доц. Иво Инджов коментира зависимостта на обществените медии у нас от волята на управляващите мнозинства с определянето на бюджета. По думите му чрез бюджета държавата определя дали обществените медии могат да имат независима редакционна политика. У нас обществените медии не се издържат чрез такси или нарочни данъци, а са зависими от мнозинството за техните средства през бюджета. Когато говорим за социален бюджет и за социална отговорност трябва да си дадем сметка, че в България бюджетът остава основен източник на финансиране на обществените медии, а това трябва да развива и качествената журналистика.
Според Никола Вапцаров – юрист и граждански активист - човешката цивилизация започва не с огъня, войната или търговията, а с грижата на хората един за друг. Сега в бюджета солидарността липсва.
Липсата на правосъдие е другият недостатък на държавността у нас, а запазването на 4% съдебна такса от материалния интерес по делата накърнява именно възможността за правосъдие и се уронват устоите на държавността.
Г-н Вапцаров, който беше сред основните лица на протестите през лятото на 2020 г., беше категоричен: „Бяхме толкова време на площада, именно за да видим правосъдие, справедливост, солидарност.“
По данни на предприемача, експерт в информационните технологии, Юлиян Ненчев – у нас има 5 пъти повече гишета, отколкото в европейските страни. Вместо дигитализацията и сигурността да са на преден план у нас продължава да се мисли единствено за усвояване на пари за едни фирми чрез обществени поръчки. Според него и в плана за възстановяване и устойчивост изглежда има само заложени средства, но няма кой да реализира проекти.
В Отворена дискусия: Бюджетът отвъд лозунгите се включиха и редица представители на неправителствени организации и представители на гражданското общество като „Системата ни убива“, пациентски организации, собственици на малък бизнес, артисти, експерти в сферата на енергетиката.
Голяма част от големите социални групи остават непредставени в този бюджет. Пенсионерите ще получат само 6,1% повишаване на пенсиите при 9% инфлация и близо 30% поскъпване на малката потребителска кошница. И тази лъжа е в ярък контраст с лайтмотива на кампаниите на всички управляващи партии, че пенсиите им ще бъдат преизчислени.
Хората с най-тежки увреждания и с нужда от лична помощ реално живеят с под 300 лв на месец. Не просто под прага на бедност, но с 290 лв на месец. Това е геноцид.
Работещите бедни не получават повишаване на доходите, което да компенсира инфлацията, защото с 60лв ръст на минималната заплата не решава проблемите. Всяка партия от четворната коалиция обещаваше необлагаем минимум. Това щеше да даде поне по 70 лв на работещите бедни.
Повишаването на минималния осигурителен доход на земеделските производители означава че голяма част от тях ще отидат в сивия сектор и ще се откажат от това да се занимават със земеделие или без да се регистрират няма да бъдат защитени срещу бедствия и лоша реколта.
В 46-тия парламент се преборихме за по 200 лв за възрастните хора за зъбни протези. Сега това го няма в бюджета за тази година, а би струвало 18 млн. лв за цялата година и 120 000 възрастни хора да получат зъбни протези.