На 5 декември източноправославната църква почита свети Сава Освещени, построил в края на живота си множество манастири и болници.
Историята на светеца тръгва от аристократичен род от областта Кападокия в Мала Азия. На 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан. С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници и един манастир до град Йерусалим.
Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.
В народните представи, Свети Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците или вълчи пастир.
Обредните практики на св. Сава са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. "Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава", казва народната приказка. Сава е свързана и с плодовитостта, за това на този ден яловите булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема". Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава, защото вярвали, че "засява" болестите по хората, от там идва и израза "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен. На този ден празнуват именниците - Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка, Славчо.