Над 60% от българите определят сектор "здравеопазване" като една от сферите с най-високи нива на корупционни практики. Едва 18 на сто от станалите свидетели или жертви на подобни нередности обаче са подали сигнал. Данните са от изследване на „Глобал Метрикс", оповестени от управителя на агенцията Радостина Ангелова.
„Концентрацията на корупционни практики се свързва в най-голяма степен с ръководството или с директорите на здравните заведения, което само по себе си също ни показва, че на практика целият здравен сектор функционира под едни постоянни обществени подозрения за корупционни практики, при това на всички нива", заяви Ангелова.
Повече от половината от анкетираните свързват корупцията в сектора с обществените поръчки, а също така и с процеса на предоставяне на здравните услуги.
Адвокат Цветомир Тодоров от неправителствената организация посочи и проблемите, които са изпъкнали на преден план по време на ковид пандемията.
„На първо място това е неглижиране на третиране на хронични заболявания. Никакви мерки не са вземани години наред за подобряване здравната култура на населението, слаба профилактика, почти нулево ниво на следболнични грижи, ограничен достъп до специалисти за част от населението на страната, неясно или направо да го кажем може би сбъркани протоколи за лекуване, неизяснени отношения между частни и общински държавни болници, недостиг на персонал, неадекватна на времето материално-техническа база някъде". коментира той.
Изследването е проведено във втората половина на месец май по поръчка на Българския институт за правни инициативи. То обхваща общо 1048 граждани от цялата страна.