Това, което спъва изпращането на Плана за възстановяване и развитие в Брюксел, е липсващата с години визия за развитие на сектор „Енергетика". Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в „Говори сега" по БНТ. Той обясни, че в изработения от предишното управление Интегриран национален план за енергетиката и климата датата, която е заложена за закриване на въглищните централи, е 2035 г. Това е комуникирано вече с Брюксел и тази дата е останала и в плана. „Какви ще са стъпките дотогава обаче не е заложено", обясни Пеканов.
Той посочи, че в плана има 3 нови проекта за възобновяеми енергийни източници, които да се изграждат на пазарен принцип в следващите пет години: парогазова централа, която да замени една от съществуващите мощности; изследване на потенциала за геотермална енергия, както и реформи. „Дадохме доста по-голяма амбиция в сферата на декарбонизацията в последните три месеца при преработката на плана. Въпреки това ни се казва ясно от Брюксел: не, искаме ясен ангажимент за затваряне", каза Пеканов.
Той бе категоричен, че държавата не може да се намеси и да затвори американските централи, но може да проведе разговори по отношение на техните планове след изтичане на договорите им през 2024 г.
Пеканов посочи, че по линия на върховенството на закона в продължение на години страната ни търпи критики от Брюксел. „За мен е важно да знам какви са идеите на парламентарно представените партии, защото от тях зависи в следващите години да приемат тези реформи. Ако обещаем нещо, което парламентът няма да приеме като съдебна реформа в бъдеще, това ще рискува и парите по проекта", поясни Пеканов.
Вицепремиерът обясни още, че с Министерство на правосъдието в момента се обсъжда „какво би било реалистично да се обещае, че ще бъде прието", а това са именно възможността за повишаване отчетността на главния прокурор, както и подобряване на прозрачността в сферата на обществените поръчки.