Има ужасно много българи, които са изключително качествени, но имат двойно гражданство. В повечето държави от Европейския съюз това изобщо не стои като въпрос. При нас има около 25 експерти, които са с двойно гражданство и не са в парламента, защото този закон не го позволява. Законът не е добър, но ние го спазваме.
Това каза в кулоарите на парламента председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов по повод, че 61 депутати от партията внесоха проект за промяна в Конституцията да отпадне забраната за чуждо гражданство за кандидатите за народни представители. Те предлагат от чл. 65, ал. 1 от основния закон да бъде заличен изразът "няма чуждо гражданство" и текстът да гласи следното: "За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода".
В мотивите си от партията на Слави Трифонов пишат, че изискването кандидатите за депутати да са само български граждани е било въведено в Конституцията без дебат при второто гласуване на проекта през 1991 г. и няма ясни мотиви защо се прави и защитата на кои интереси го налага. "Изборите за национален парламент попадат изцяло в компетентността на държавите-членки. В съответствие с европейската практика и предвид факта, че изискванията за избиране на членове на Европейския парламент от Република България и на общински съветници и кметове не са уредени на конституционно ниво, при избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и кметове законодателят допуска право да бъдат избирани да имат и граждани, които имат друго гражданство. В повечето държави-членки на Европейския съюз липсва ограничение на пасивното избирателно право на основание притежаване на друго гражданство", аргументират се от ИТН.
От партията подчертават, че обществото има нужда от участие в държавното управление на българи, натрупали образование и опит, особено в страни с по-стари и по-развити демократични традиции. Според чл. 154 от Конституцията правото на инициатива за изменение и допълнение на основния закон принадлежи на една четвърт от депутатите. Предложението се разглежда от парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Промените се приемат с мнозинство три четвърти от всички депутати на три гласувания в различни дни. Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Според Конституцията кандидатите за министри трябва да отговарят на изискванията за депутати.