Компроматните войни винаги са били важна част от арсенала в политическите битки. На мушката сега е „Има такъв народ“ и издигнатите от партията на Слави кандидати за министри. Тук се откроява случаят с адв. Петър Илиев, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ , първоначално спряган като възможен премиер, а сега потенциален министър на МВР, който бе обвинен в плагиатство.
Представяме 5 факта за скандала, които може да променят мнението за университетския преподавател от Пловдив.
Най-важният въпрос в случая, обаче, е дали юристът ще има силата, волята и желанието като вътрешен министър да се справи с мутрите на ГЕРБ и ДПС, които от години източват ресурсите на България в офшорни сметки и чекмеджета.
Обвиненията към Петър Илиев взеха връх в деня, в който ИТН трябваше да получи мандат от президента за съставяне на правителство.
Спряганият от медиите за кандидат за министър-председател беше посочен като неправомерно използвал текстове от друг автор за своя книга.
Ето, обаче, какви са фактите:
Факт 1: Подбраното време
Анонимни лица твърдяха, че в своя книга, издадена преди повече от 6 години Петър Илиев е копирал части от научен труд на колега от СУ без позоваване. Времето на атаката ясно говори, че това е умишлен опит за дискредитиране, точно когато започва политическата промяна. Ако е имало плагиатство, защо повече от шест години никой не се е оплакал? Такива неща не остават скрити и за ден в научната общност.
Факт 2: Няма лице, от което е плагиатствано
В публикации се спрягаше на доц. д-р Наталия Киселова като уж оригинален автор на пасажи от книгата на Илиев. Тя обаче никога не е заявявала пред никой, че Илиев е копирал от нея интелектуалния й труд.
Ден преди връщането на мандата на президента в медиите се появи изфабрикувано интервю с нея, в което тя уж „признава“ че от нея е плагиатствано.
Но само след минути доц. Киселова собственоръчно опровергава компроматите от личния си фейсбук профил и директно заявява, че подобно интервю не е взимано от нея.
Много е вероятно тя да е избрана целенасочено за атаката, защото според разследване на Биволъ е племенница на бившия кадър на ДС и шеф на НРС ген. Кирчо Киров.
Факт 3: Няма доказателства за цитати, които да са взети от книгата на доц. Киселова и да са публикувани в книгата на Петър Илиев.
Медиите завъртяха в публичното пространство за доказателство клипче, направено от фейсбук групата „Правна лудост“ от анонимни лица с компютърно моделиран глас.
Освен, че крият самоличността си, ясно защо, фалшификаторите дори и не използват оригинала на Петър Илиев. При съпоставка на истинската книга на Петър Илиев с показаните на клипчето страници ясно се вижда, че те не са едни и същи, разминават се абзаци, текстове и най-вече съдържанието.
Очевидно за илюстриране в клипчето не е използвана истинската книга на Илиев, а фалшификат. Тенденциозно направено, но хората се връзват.
Факт 4: Книгата на Петър Илиев е излязла от печат през 2015 г., а на доц. Киселова – през 2021 г.
Дисертацията на Киселова я няма и в електронен вариант, нито е била частично публикувана по-рано, така че няма как Петър Илиев да е копирал съдържание, с което не е запознат.
Освен ако няма скрити ясновидски способности, показващи му какво си мисли някой или пък какво евентуално ще публикува след повече от шест години.
Факт 5: Колегите на Петър Илиев в СУ категорично опровергават да има плагиатство
„Това е абсолютен фарс и опит за дискредитиране. Онези, които говорят за плагиатство да престанат, защото това е откровена неистина. Няма плагиатство, има клевета“, каза Орлин Колев, преподавател и колега на д-р Илиев и доц. Киселова в катедрата на Юридическия факултет на Софийския университет.
Колев определя Илиев като честен и достоен човек и брилянтен професионалист. Освен, че е дългогодишен преподавател в СУ, Петър Илиев е автор на няколко научни труда и над 30 публикации на правна тематика.
Специализирал е английско и американско търговско право, както и право на ЕС в Лондон и Ню Йорк, има собствена правна кантора и е печелил приза „Адвокат на годината“. Но явно личните постижения, доброто име и доказаният професионализъм нямат значение, когато става дума за политика.