България има потенциала да привлече големи инвеститори, но за тази цел са необходими действия в няколко посоки – предприятията да са близо до потенциалните си пазари и до потенциалните си местни партньори и доставчици, но и чуждите компании да са спокойни, че тук няма да бъдат обект на корупционен натиск и няма да се сблъскат със съдебна система, която действа пристрастно. Това подчерта икономическият министър Кирил Петков в онлайн събитие, посветено на отговори на въпроси на граждани.
Във формата „Властта говори! Открито“ той беше категоричен, че по-високият стандарт на живот и развитието на регионите у нас трябва да дойдат с помощта на внедряването на иновации и с подпомагане на естествените пазарни процеси – а не с пряка държавна намеса и субсидиране, което може да стане апетитна цел за лобисти.
Държавата не си е на мястото
Още в началото на онлайн дискусията Петков остро разкритикува проекта за правителствен комплекс в „София Тех Парк“ на стойност 190 млн. лв.
„Честно да си призная, аз не мога да открия смислена причина защо този комплекс трябва да бъде издигнат – в момента, в който на толкова много места можем да сложим парите н а държавата така, че да са в полза на икономиката и в социална полза, да сложим 190 млн. в един небостъргач е една абсолютно безумна идея“, призна Петков, който отбеляза, че е виждал подобен мащабен проект само в Дубай.
„Големият въпрос е каква част от сумата от аванса може да се върне, въпросът е да минимизираме щетите. Идеята може би е била част от министерствата да се преместят. Какво е щяло да се случва със сградите в центъра – дали не е била идеята част от тези сгради да се продадат и да има двойна печалба за тези, които си го мислят?“, запита Петков.
„Държавният резерв не работи по оптимален начин, изтичат едни пари. Близо 15 процента от горивата, които се изразходват на годишна база, трябва да се складират в резерва. Идеята на компанията беше да управлява този държавен резерв – има само 2-3 компании, които търгуват с него. (…) Бих затворил петролната компания и бих направил цялостна ревизия на дейността на държавния резерв, за да го отворим на конкурентен принцип и повече участници да се включат – с по-чести търгове за по-малки количества“, обясни министърът.
Той подчерта, че не е роля на държавата и да бъде съсобственик на търговска банка, какъвто към момента е случаят с ПИБ, след като ББР помогна тя да набере капитал през миналата година: „Трябва да следим пазарните цени, и в момента, в който имаме възможност на излезем през пазара на акции на нива, които са равни или по-големи от тези, на които сме инвестирали, трябва да излезем веднага. Дотогава трябва да имаме човек в борда на ПИБ“.
Какво привлича инвеститорите и какво ги гони
„На всеки бизнес най-големият му страх е дали ще може да си продава продукцията. Трябва да мислим и за клиентите, и за доставчиците на бизнеса, който искаме да привлечем. Ако нямахме алуминиевите рамки, които се произвеждат в България, ако нямахме кабелите от „Язаки“, ако ги нямаше „Бош“ в София, който прави всичкия софтуер, eGO никога нямаше да дойде в България – трябва следим нормалната бизнес логика на тези инвеститори“, обясни Петков.
Обратната страна на медала е какво може да изгони инвеститорите: „Един от големите страхове е какво ще стане, ако ми поискат едни пари или трябва някакви хора да бъдат наети. Какво ще стане, ако трябва да се съдя с някого и местните съдилища не дадат най-честния отговор на някой спор“.
Според него – парадоксално, санкциите по „Магнитски“ за бизнесмените Васил Божков и Делян Пеевски и ред други лица са предизвикали позитивна реакция от инвеститорите: „И германците, много от европейските държави казаха: „Ха, това, че се случи с „Магнитски“ може би е точката на преобръщане на този модел. Ние знаехме, че имате огромна корупция, просто не знаехме дали ще тръгнете в друга посока. Икономическите показатели на България са перфектни, но, докато имаше тази корупция и този риск, ние не смеехме да влезем“.
Министърът обвърза ситуацията с проблемите в прокуратурата: „Подкрепям министър Янаки Стоилов (който внесе искане за отстраняване на главния прокурор). Абсурдно е при това, което изнасяме, прокуратурата само да гледа. Имаме голям проблем в прокуратурата и съдебната система трябва да заработи“.
Стимули за учени и за предприемачи
Кирил Петков беше категоричен, че, като малка икономика, България само през научните открития и внедряването им на пазара има шанс да стане богата държава.
Стимулите за иновации няма да са обезателно парични. По думите му ще се работи над това да се прилага у нас Харвардският модел, при който финансирането за учените идва частично от бизнеса, но се запазва очакването за научни публикации и високо оценено от студентите преподаване.
МИ и МОН ще работят заедно за „екосистема“ за иновативните компании и с участието и на ББР. Ще бъде създаден и общ борд, в който ще влязат някои от най-изявените в глобален мащаб българи от академичната сфера и който ще насочва средствата за иновации: „Това се прави в Япония, Корея, Ирландия – когато си събереш най-добрите хора от целия свят и им дадеш достатъчна тежест за вземане на решения, няма такова значение кой е министър“.
„Много е важна връзката между пазара и изобретенията. Ако сме само на изобретения много пари ще се дават, но няма да виждат бял свят, тъй като учените работят без ясна посока или без да има връзка с българската икономика. Ако няма изобретения, няма как бизнесът да прави иновации – ако се състезаваме на ниска цена, влизаме в състезание с бедните, не трябва да мислим как да са ни по-работните заплати и разходи“, категоричен беше икономическият министър.
Той подчерта, че „със 7 млн. население, не можем да продаваме евтина работна ръка – Китай може, големите страни с огромно бедно население могат“.
„За съжаление на производителите, които разчитат на евтина работна ръка, този тип конкуренция за работници е много опасен за бизнес. Трябва да мислят как да си развият бизнеса и как да са по-продуктивни, за да могат да си позволят по-високите заплати“, категоричен беше Петков.
Тук роля отново ще има и държавата, която ще може да изгражда индустриални зони около местата с големи инвестиции и така ще подпомага региони като Видин да бъдат по-конкурентни: „Чрез пазарен метод ще можем да развием регионите на България по-добре, отколкото с плановата икономика, където се е сочело с пръст: „Следващият индустриален парк ще е тук или там“ – тези, които сочат с пръст е много вероятно да сочат там, където са техните приятели“.
Заслужаваме по-висок стандарт на живот
Според Петков е рисково да се субсидират българските компании да продават по-евтино у нас – по-важно е да можем да си позволим качествени стоки: „Ако направим достатъчно нови заводи с достатъчно добра добавена стойност, заплатите ще се повишат. Когато става недостатъчна работната ръка, ако искаш да оцеляваш, трябва да повишаваш заплатите“.
Затова и той смята, че балансираният бюджет се постига чрез растеж, а не чрез свиване на разходи.
По думите му България няма как да е европейска държава при сегашните нива на мизерия, в които живеят възрастните хора.
Бъдещи политически планове?
Кирил Петков беше категоричен, че не е работил под натиск: „Президентът, когато ни извика в самото начало, каза – искам да Ви задам общите цели и да съм сигурен, че има обща визия: нула корупция, спиране на кражбите, взимане на парите от кражбите и помагане на тези, които имат нужда като пенсионерите под линията на бедността, подпомагане на бизнеса“. Каза: „Това са Ви рамките, ако стоите в тези рамки, няма да Ви се меся в работата въобще“.
Петков призова: „Трябва да изискваме, трябва да следим и в момента, в който някой стъпи накриво, трябва да му се казва това – дали чрез медии, дали чрез протести. Не трябва да толерираме корупционни практики и изтичане на средства“.