„Влизането в еврозоната ще ни даде предимството да имаме пряк и по-добър достъп до ресурс от Европейската централна банка. В дългосрочен план това най-малкото ни гарантира, че лихвите ще се запазят добри, ниски и близки до средноевропейските”. Това заяви кредитният консултант Тихомир Тошев, цитиран от БНР.
Самият той не очаква да има някакво сериозно отражение върху ипотечните кредити, а причината според него е, че сега ние имаме възможността заради ситуацията на нашия пазар да имаме едни от най-ниските лихви в региона – Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, Северна Македония.
„Засега на българския пазар няма такава индикация, че лихвите ще тръгнат нагоре. Депозитите нарастват – вече са над 65 млрд. лв. – в същото време раздадените ипотечни кредити са под 13 млрд. лв., потребителските кредити също са под 13 млрд. лв. Т.е. имаме свъхликвидност в банковата система, доста конкурентна среда и аз лично не очаквам през следващата година движение на лихвите в посока нагоре. Естествено, те невинаги ще останат толкова ниски. Лихвите по депозитите невинаги ще стоят нула. Напоследък се говори и че ще трябва да плащаме такси, ако държим по-големи суми като депозити”, коментира още Тошев.
И добавя: „Но сегашната пазарна ситуация, с голямата ликвидност, с голямото търсене и конкурентност между банките – очаквам лихвите да останат такива и през следващата година. Не виждам нищо обезпокоително в пазарната ситуация. Засега пазарът е изключително стабилен. Виждаме в един наистина много активен, доста горещ пазар на имоти, и търсене на ипотечно кредитиране, но все още това не изглежда като балонно търсене и не е притеснително”.
По думите му това, че не очакваме лихвите да се повишат догодина, не означава, че не трябва да се притесняваме. „Когато човек взема ипотека, той не го прави за 1 или 2 години, а за 10-15-20 и повече години. И както е тръгнала вече инфлацията в България и в Европа, ако лихвите се качат с 3-4-5% от тук нагоре, и се удвоят плащанията по ипотечните кредити, ще може ли кредитополучателят да обслужва двойна ипотечна сума”, коментира той.
"Тази инфлация (вече между 10-12%) е симптом на икономически проблем, симптом на икономическа нестабилност. Икономиката в дълбоката си основа е болна. Ние печатаме колосално количество пари, макар и в рамките на закона. Т.е. паричната маса се качва приблизително с 1 млрд. на месец (над 10 млрд. за последната година. Това е симптом, че ние маскираме някакви фундаментални проблеми в икономиката. Това не може да продължава твърде дълго”, посочи още проф. Красимир Петров.