Засега не можем да очакваме значителни размествания в подкрепата за различните политически субекти, посочват от "Сова Харис" на базата на данни от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено в периода 10-15 юни 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното интервю "лице в лице" в дома на респондента по поръчка на dir.bg.
Голямото мнозинство - 65 процента, декларират, че ще гласуват за същата партия/коалиция. Решили да променят избора си са 5,5 на сто. Това означава, че около 300 000 души са променили мнението си и ако гласуват, ще направят различен избор. Данните от изследването показват, че засега не можем да очакваме значителни размествания в подкрепата за различните политически субекти, отбелязва в коментара по изследването Васил Тончев от "Сова Харис". Нямаме основания да говорим нито за срив на някои от политическите партии, нито за приливна вълна към други, смята той. Според данните има забележима ерозия на предпочитанията към бившата управляваща партия ГЕРБ и известно увеличение за "Има такъв народ", БСП, ДПС и ДБ.
Стабилно от гледна точка на преодоляване на бариерата стои "Изправи се! Мутри вън!". В следващия парламент би трябвало да присъства и нов субект - Българските патриоти - ВМРО, Воля, НФСБ. Знаем, че последния момент и най-вече последните дни са най-важни в предизборната борба, така че не би трябвало да изключваме възможност за промени в съотношенията между субектите на политическата сцена, уточняват анализаторите.
Ако днес се проведат парламентарни избори, 22.4 на сто биха гласували за ГЕРБ-СДС /сред гласувалите за конкретна формация/, 21.7 на сто - за "Има такъв народ", а 18.7 процента - за БСП за България. ДПС биха получили 11.4 на сто, "Демократична България" -11.1 на сто, "Изправи се!Мутри вън!" - 5.4 процента, а "Българските патриоти - ВМРО, Воля и НФСБ" - 4.9 на сто, според изследването. За друга партия или коалиция биха гласували 4.4 на сто.
Данните от проучването показват, че около половината избиратели (48,4 на сто) са напълно сигурни, че ще отидат до урните (машините), а други 24,7 процента предполагат, че по-скоро ще го направят. От опит знаем, че значителна част от тези, които имат колебания, в последна сметка се въздържат, ако предположим, че половината от колебаещите се гласуват, ще се окаже, че делът на гласуващите ще бъде около 60 на сто от избирателите, намиращи се в страната, коментира Тончев и уточнява, че това съвпада с броя на гласувалите на последните избори - около 3 300 000 души.
Допълнителна информация получаваме от отговорите на въпроса дали гласоподавателите възнамеряват да повторят избора си от предишното гласуване. Тези, които на 4 април т.г. не са гласували, а сега заявяват, че ще гласуват, са 6,5 на сто; тези, които тогава са гласували, а сега заявяват, че няма да гласуват, са 4,3 процента. Тоест, може да прогнозираме увеличение на избирателната активност с около 2 процента, обясняват от "Сова Харис" . Това означава, че към днешна дата би трябвало да очакваме избирателната активност вътре в страната да бъде около 60 на сто или около 3 400 000 души.
Тончев отбелязва също, че и преди изборите от април, и сега ни се предлагат два разказа за състоянието на страната. Единият е на предишните управляващи, че всичко е наред и държавата ни се развива успешно според потенциала, който имаме като даденост. А другият, интерпретиран първоначално от БСП и президента, а сега и от партиите на протестния вот - че положението е катастрофално и се налагат радикални спешни мерки за излизане от негативната ситуация. Изборите показаха, че нито една от версиите не е убедителна за постигане на преобладаващо мнозинство. Към момента регистрираме признаци, че версията на доскорошната опозиция, а вече управляващи, постепенно придобива преимущество, отбелязва Васил Тончев. Засега можем да твърдим, че процесът се развива еволюционно, каква ще бъде ситуацията на идващите избори, предстои да видим, уточнява той.
Според него показателно за посочената тенденция е отношението към дейността на служебното правителство. Тези, които одобряват дейността му (52,6 на сто), са почти два пъти повече от тези, които не я одобряват (27,2 процента). С тезата, че за българската прокуратура съществува кръг от недосегаеми личности, са съгласни 75,1 на сто; че прокуратурата трябва да образува дело за случая с чекмеджето на Бойко Борисов смятат 66,6 процента. Делът на очакващите, че ще има реакция от българските правораздавателни институции относно санкциите по закона "Магнитски" (44,0 на сто), превишава почти двойно дела на тези, които смятат, че нещата ще се разминат (24,1 процента). Аналогично е съотношението и за бъдеща реакция по казуса от институциите на ЕС. Данните показват, че за изграждане на цялостна оценка по този набор от въпроси на общественото мнение му е необходимо още време. Образът на ГЕРБ като най-масова основополагаща партия в страната засега не е разрушен. Раздадените от предишното правителство авансово плащания по целия фронт - магистрали, язовири, свлачища, селскостопански субсидии и т.н. - продължават да оказват съществено влияние върху обществените нагласи за предстоящите избори, смятат анализаторите.
Отговорите на въпроса за това дали служебното правителство ще осигури условия за провеждане на честни и демократични избори, са силно политизирани. 47,9 на сто отговарят положително и в преобладаващата си част това са привържениците на партиите, симпатизиращи на настоящия кабинет. 20,8 на сто са на обратното становище. Това съотношение показва, че доминират очакванията, че изборната администрация у нас ще се справи с проблемите и на тези избори.
По показателя "доверие към политическите личности и институции" няма изненади. Безспорен лидер за общественото мнение в момента е президентът Румен Радев. Той е единственият политик с положителен рейтинг - 46,4 на сто доверие срещу 41,9 на сто недоверие. При всички останали лидери недоверието надвишава доверието. Втората и третата позиция се заемат от Слави Трифонов (доверие 28,7 процента) и Кубрат Пулев (доверие 28,6 на сто). Това са личности, които са се заявили, но все още не са се проявили в политически план. Съотношението между доверието към личностите и доверието към партиите, към които принадлежат, ни ориентира за личния принос на лидерите към техните формации.
"Има такъв народ" е партията, която се ползва с най-високо доверие в момента. Това е показателно за наличие на потенциал за увеличаване на електоралната й подкрепа. Като цяло, там, където доверието към даден политически субект надвишава подкрепата, показва възможност за електорален растеж.
Данните показват, че се е повишило доверието в Европейския съюз, което, според анализаторите, вероятно е в противовес на кризата в българските институции. Президенстстото и НАТО са другите опорни точки за общественото мнение в сегашната ситуация. Правителството и МВР, макар и с отрицателен рейтинг, попадат в групата с по-високо доверие, за разлика от прокуратурата и съда, които са на дъното.
От "Сова Харис" отбелязват, че в настоящата ситуация не трябва да се подценява факторът COVID-19. Данните от изследването показват, че в нашето общество има изградено устойчиво отношение към пандемията. Мнозинството от хората са изградили своето поведение като превенция към заразата в рамките на един по-свободен режим. Групата на тези, които декларират, че не спазват мерките, не е голяма. Това не значи обаче, че тя е безопасна при евентуална нова вълна. Делът на ваксинираните и на тези, които декларират, че са преболедували, доближава и вероятно скоро ще достигне половината от пълнолетното население на страната. Очаквано това ще бъде делът на хората с изграден имунитет през летния сезон. Как ще се развиват нещата по-нататък е въпрос с повишена трудност, на който трябва да отговорят най-вече здравните власти, засега можем да кажем, че не се очаква пандемията да окаже непосредствено влияние върху предстоящите избори, отбелязва Тончев.