Необслужваните кредити в банковата система у нас бележат лек спад в края на март 2021 г.. Данните на Българска народна банка (БНБ) показват, че брутният размер на този тип заеми в края на миналия месец е 5,698 млрд. лв.. За сравнение, в края на декември 2020 г. той е 5,711 млрд. лв. или с 13 млн. лв. повече. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7,10% (при 7,45% към 31 декември 2020 г.).
Иначе нетната стойност на т. нар. "лоши" заеми, след приспадане на обезценката, е 3,065 млрд. лв. при 3,061 млрд. лв. в края на декември 2020 г.. Делът им в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 4%, което е с близо 0,20 на сто по-малко спрямо делът им през последния месец на миналата година.
От данните на БНБ става ясно, че през първото тримесечие на тази година брутният кредитен портфейл на банковата система у нас расте с 986 млн. лв. (1,4%) до 70,5 млрд. лв.. Само брутните кредити и аванси бележат ръст от 4,6 на сто или 3,6 млрд. лв., като показателят достига 80,2 млрд. лв.
Ръст на заемите има при всички сектори
Вземанията от кредитни институции нарастват с 2,6 млрд. лв. (35,8%) до 9,7 млрд. лв.. Увеличават се заемите за домакинства
Кредитите на домакинствата са нагоре с 2,4 на сто или с 627 млн. лв.. Тези на фирмите бележат незначителен ръст от 0,7 на сто или 256 млн. лв., а заемите за други финансови предприятия растат със 102 млн. лв. (2,2%). Увеличението при сектор "Държавно управление" е с едва милион лева или 0,1%.
Продължава любопитната тенденция при личните финансите на българите, които хем задлъжняват, хем спестяват.
Статистиките на централната банка показват, че към 31 март спестяванията в банковата система са на стойност 108,4 млрд. лв.. Те растат на тримесечна база с 2,7 млрд. лв. (2,5%). Само депозитите на сектор "Домакинства" са нагоре с 1,9 млрд. лв. или с 3 на сто. Депозитите на бизнеса и на сектор "Държавно управление" също бележат ръст със съответно 787 млн. лв. (2,5%) и 424 млн. лв. (14%).
Намаление пък се наблюдава при спестяванията на други финансови предприятия (212 млн. лв. или 6,4% спад) и на кредитни институции (209 млн. лв. или 4,1% спад).
Иначе последните данни за т. нар. "банкова ваканция", която даде възможност за отсрочване на вноските по кредити, показват, че интересът към мярката остава силен допоследно. По Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 31 март са подадени общо 131 576 искания за задължения с брутна балансова стойност 9,701 млрд. лв.
От тях са одобрени 110 849 броя за 8,983 млрд. лв.
Предприятията са заявили 14 408 броя за 7,470 млрд. лв., като от тях са одобрени 13 303 броя за 7,049 млрд. лв. От домакинствата са подадени 117 168 искания за 2,231 млрд. лв., от които са одобрени 97 546 броя за 1,934 млрд. лв.
През март, в сравнение с месец по-рано, общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 13 168, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства с 680 млн. лв. Спрямо 31 декември 2020 г. общият брой на одобрените искания от фирми и домакинства се увеличава с 21 371, а брутният размер на одобрените задължения нараства с 909 млн. лв.
Печалбата на банковата система в България към 31 март е 349 млн. лв., като бележи ръст от 18% в сравнение с отчетената за първото тримесечие на миналата година, сочат още данните на БНБ.