„Защо не ходите по телевизиите заедно с другите?“, „Къде са плакатите с лозунги и обещания?“, „Какво ще обещаете?“, „Защо не правите класическа кампания?“…
„Кампанията“ започна отдавна.
И, парадоксално, не я започнахме ние.
Кого и в какво да убеждаваме?
Тези, които загубиха бизнесите си, тези, които не могат да намерят работа, тези, които отидоха в чужбина, за да могат да хранят семействата си тук?
Какво ще им кажем, което те вече не знаят? И което не са ни казали самите те, много преди да стигнем до решението да създадем „Има такъв народ“. И което, всъщност, ни подтикна да направим това.
Кого и в какво да убеждаваме?
Да говорим за нов тротоар, когато има нужда от нова държава?
Да посочваме тези, които всички виждат и чуват и които никой не иска повече да гледа и да слуша?
Ние сме тук, не за да накараме хората да дойдат при нас.
Ние сме тук, защото те ни доведоха.
Нормалните хора, които искат сами да управляват живота си и да реализират възможностите си.
Хората, които искат държавата и системата, по която тя функционира, да е скроена по техните планове и мечти, по тяхната воля, а не да бъдат мишлета, които тичат в безкрайното колело на въртележката за домашни любимци – въртележка, която периодично издига едни или други за сметка на залудо бягащите мишки, които винаги си остават долу. Въртележка с перфектно асфалтирани пътечки – за да могат мишлетата да въртят колелото още по-бързо.
Имаше един виц навремето – за човека, който отишъл да си ушие костюм, но попаднал на некадърен шивач. И получил костюм, на който сакото било с два номера по-малко, единият ръкав висял надолу, другият бил къс до лакътя, а панталоните – с три размера отгоре. Човекът се опитал да се възмути, но шивачът му казал – „Е, голяма работа, ще се посгънеш малко, ще се наведеш, едната ръка ще я изпружиш напред, другата ще я държиш сгъната, панталоните ще ги вържеш около врата си и всичко ще ти стои супер“. Сложил човекът кривия костюм, сгънал се оттук, опнал се оттам, поизгърбил се, за да опне сакото и тръгнал по улицата. А зад него хората си казвали – „Гледай го тоя крив изрод какъв готин костюм има!“.
Е, такава е в момента системата, която управлява.
Опитват се да ни кажат, че тя не е лоша, че е даже перфектна и ако се понаведем и посгънем, тя ще ни бъде по мярка и няма да ни притеснява. Че ако нещо някъде ни убива, кривите сме ние, а не това, с което са ни наметнали.
Стига вече.
На тези, които питат къде сме, защо не сме в общия кюп на телевизии и радиа, кажете им, че вече сме тук.
На тези, които бъркаха в кацата с меда и се надяваха това да е безкрайно – кажете им, че вече сме тук.
На тези, които лъжат, че работят за народа си, докато пълнят собствените си джобове – кажете им, че вече сме тук.
На тези, които работят с ръцете си и с умовете си за един по-достоен живот – кажете им, че вече сме тук. И няма смисъл повече да се гънем и навеждаме.
Кажете им, че вече сме тук.
Тази седмица ще сменим времето.
Другата седмица можем да преместим напред нещо повече от две стрелки.
Вие, ние, всички.
Вече сме тук.
Автор: Ивайло Вълчев, "Има такъв народ"