Балистичните ракети са прессъобщенията на Ким Чен Ун. Когато северно-корейският лидер иска да каже нещо на света, но по обективни причини не може да свика пресконференция, на която да дойдат Reuters и BBC, използва този механизъм. Изстреляната балистична ракета вчера не прави изключение.
Моментът на този акт не е импровизиран. Той е по-скоро добре съобразен спрямо събития от регионален и световен характер.
Така например, докато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен бе на посещение в Южна Корея, си пролича различието между Вашингтон и Сеул по отношение на политиката спрямо Северна Корея. Представителите на Южна Корея предпочитат да акцентират върху дипломацията и мирния процес на корейския полуостров, докато тези на САЩ поставят акцент върху денуклеаризацията му. Това различие по принцип поражда ефекти от практическо естество, отразяващо се на честотата на съвместните бойни учения между двете държави и отношението им към политиката на санкции срещу Северна Корея.
А срещата между делегациите на САЩ и Китай, а след това и на тази между Пекин и Москва, допринесоха за процеса на „блоковизация” на азиатското пространство. Руският външен министър Сергей Лавров и неговият китайски колега Ван И придадоха идеологическо сцепление на тяхното вече реализиращо се партньорство (най-общо, критика на либералната демокрация).
На този фон, Пхенян иска да се възползва както от тактическите различия между Сеул и Вашингтон, така и от целевите такива между Китай, Русия и САЩ.
За целта, с изстрелването на балистичната ракета (в кратък период от време тя всъщност не бе една) Ким Чен Ун иска да отправи следните съобщения.
На първо място, да покаже на Вашингтон, че каквато и да е политиката на новата администрация на Джо Байдън спрямо Пхенян, то тя трябва да предвиди правенето на компромиси и отстъпки като част от съдържанието си. А тези ракети са само увода в репертоара на Ким Чен Ун, който, при обстоятелства, които не счита за работещи за него, може да ескалира допълнително ситуацията, извършвайки ядрени опити или тестове на интерконтинентални балистични ракети.
Евентуалните отстъпки, които северно-корейският режим иска да види, са добре известни: „разреждане” на санкциите срещу Пхенян (това е повече от необходимо в условията от пандемия, понеже в момента Ким Чен Ун е затворил основната си търговска артерия - границата с Китай) и намаляване на активността на общите учения на САЩ с Южна Корея и Япония в региона (доколкото е нереалистично желанието на Пхенян американците да изтеглят военните си от двете държави).
На второ място, Ким Чен Ун иска да подскаже на Китай и Русия, че какъвто и да е дневният ред на двете държави, в контекста на напрежението със САЩ и пандемията, то те не трябва да забравят, че Москва и Пекин имат ангажимент спрямо Пхенян. Този базов ангажимент се състои от дипломатическо застъпничество в Съвета за сигурност на ООН и осигуряване на икономически пролуки за страната (били те официални или неофициални).
Изстрелването на ракети от страна на северно-корейския режим е още една причина вниманието на Вашингтон да се насочва към Източна Азия. Според Пекин и Москва по този начин Ким Чен Ун предоставя удобно извинение за присъствието, активността и вмешателството на американците в Южна Корея и Япония.
На трето място, Ким Чен Ун иска да се възползва максимално от оставащото властово време на президента на Южна Корея Муун Дже-Ин, който трябва да напусне президентската резиденция (Синята къща) през 2022-ра година. Настоящият държавен ръководител на Южна Корея е най-големият застъпник за съвместни инфраструктурни проекти между Сеул и Пхенян като форма на икономическо сътрудничество между двете държави. Южна Корея може да бъде и потенциален износител на хуманитарна помощ – от храна до медикаменти, особено в контекста на критичната слабост на северно-корейската икономика и пандемията от Ковид-19.
Ако може да обобщим, с балистичната си активност Ким Чен Ун иска да каже на американците да бъдат готови за компромиси, на китайците и руснаците – да не забравят за него, а на южно-корейците – да се стараят повече.