Очакванията от последиците от COVID-19 са за задълбочаване на различията в заплащането на жените и мъжете въпреки прилаганите правителствени политики за запазване на заетостта и доходите, смята експертът от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова. Жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в сектора на услугите, като ресторантьорство, туризъм, хотелиерство, почистване, допълва тя в интервю за Валерия Димитрова и Екатерина Тотева от БТА.
Последните данни на Националния статистически институт за разликата в заплащането по пол са за 2019 г. и те не отразяват въздействието на COVID-19, допълни Иванова.
Повече от половината от наетите жени са в нископлатени отрасли
Следствие от силната отраслова сегрегация е повече от половината от наетите жени да са концентрирани предимно при нископлатени отрасли, в които средната работна заплата е в диапазон от 575 до 1107 лв. (при средна за страната от 1438 лв., м. дек. 2020 г.), допълни експертът.
Според Виолета Иванова, неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефектитвното използване на трудовия потенциал.
Директивата ще подкрепи колективното договаряне като най-добрият начин за премахване на разликата в заплащането между половете; ще въведе изискване към работодателите при обяви за работа да включват размера на заплащането.
Разликата в заплащането между половете в ЕС е 14,1 на сто, България попада точно в средата
Разликата в заплащането между половете в ЕС е 14.1 на сто през 2019 г., като тенденция е към свиване, след като през 2010 г. е 15.8 процента (с изключение на публична администрация, отбрана, социално осигуряване).
Въпреки всеобщата положителна тенденция, има големи разлики в самия ЕС, като разликата в заплащането между половете варира от 3,3 на сто в Румъния до 21,7 процента в Естония. Най-малка е разликата в Люксембург, Белгия, Румъния, Словения и Полша, където разликата е по-малка от 10 процента, каза Иванова.
Най-много нужда от подобряване на положението със заплащането на жените има в Естония, Латвия, Австрия, Великобритания и Германия, където разликата е повече от 19 на сто. България попада точно в средата като разликата в заплащането е 14.1 на сто, а средната стойност за ЕС е еквивалентна на този резултат, допълни синдикалистът.
Най-голямо намаление на наетите в кризата се наблюдава в икономически дейности с доминиране на женска заетост
Социално-икономическото отражение на кризата забавя постигнатия напредък относно равенството на половете, заяви Виолета Иванова. След като през последните години се отчита увеличаване на присъствието на жените в платения труд, в края на 2020 г. бележи намаление. Коефициентът на заетост (15-64 г.) на жените достига до 64.1 на сто през четвъртото тримесечие на 2020 г., при 65.2 на сто в същия период на 2019 г., посочи експертът.
В края на декември 2020 г. в сравнение с края на декември 2019 г. наетите по трудово и служебно правоотношение намаляват с около 60 хил., от тях 41 хил. са жените или повече от две трети. Това показва непропорционалното въздействие на пандемията върху трудовата заетост, коментира Виолета Иванова.
По думите на експерта, най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности с доминиране на женската заетост . За годишен период общото намаление на наетите в "Хотелиерство и ресторантьорство" - е с 22 хил., като от тях 68 на сто са жени, "Преработваща промишленост" - с 21 хил., от тях 72 на сто са жени, и "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 9.2 хил. , като 94 на сто са жени.
Жените носят тежестта на кризата с COVID-19
Жените носят тежестта на кризата с COVID-19, тъй като са изправени пред високи рискове от загуба на работа и доходи и от възможността да получат навременна и ефективна мярка за запазване на доходите, каза Виолета Иванова в отговор на въпрос. В същото време жените също поемат голяма част от тежестта у дома, предвид закриването на училищата и детските заведения. В условията на изолация върху жените падат грижите за семейството, помощта на децата в ученето, грижата за възрастни хора, допълни експертът.
По думите на Иванова, работа от вкъщи и липсата на възможност да съвместяват трудовия и семейния живот води до двойно натоварване. Според последното проучване на Eurofound, процентът на работещите от вкъщи в България вече е нараснал до 30 на сто, а през 2017 година е бил около 3 на сто. Пандемията увеличи нуждата от грижи както извън, така и вътре в домовете по безпрецедентен начин, заяви синдикалистът. Според Виолета Иванова, тъй като "обикновено" жените вършат непропорционално голям дял от неплатената работа вече поемат и по-голямата част от отговорностите.
Виолета Иванова посочи, че приложените схеми и мерки за запазване на заетостта ограничаха ръста на безработицата. Само с мярката 60/40 в трите и варианта до края на 2020 г. беше предотвратена загубата на 300 хил. работни места, припомни експертът. По думите й, благодарение на мерките безработицата в България към момента продължава да бъде под средноевропейските нива.
Безработицата при жените бележи по-ускорено нарастване, около половината от безработните жени са продължително безработни
Безработицата при жените е по-ниски нива в сравнение с тази на мъжете, но при жените се наблюдава по- ускорено нарастване. За годишен период увеличението е с повече от 20 хил., докато при мъжете е с 15 хил. души. Равнището на безработица при жените е от 5.2 на сто, след като същия период на 2019 г. е от 3.8 на сто. Около половината от безработните жени са продължително безработни (т.е. са безработни от 1 и повече години). Като се има предвид, че дългосрочната безработица води до бедност и маргиналзиране на определени социални групи, оценката на описаното състояние е повече от тревожна, смята Виолета Иванова.
По думите на експерта, редица изследвания доказват, че по-бедните социални групи са изложени на по-голям риск от Covid-19. Не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често страдат от придружаващи заболявания, което ги нарежда в по-рискова група, допълни тя. "Те остават също с по-ниско образование, а оттам и рискът да останат без работа е по-голям. Следователно, налице са икономически рискове да станат по-бедни, отколкото са били преди кризата", прогнозира Виолета Иванова.
Жените служат на първите редици пред COVID-19
Жените служат на първите редици пред COVID-19 и въздействието на кризата върху жените е силно, коментира Виолета Иванова. Жените представляват голяма част от работещите в здравеопазването, социалните работници, грижещите се за възрастни хора и деца, и домашни помощници. Вследствие на пандемията, именно тези професии бяха най-силно изложени на риск от заразяване, посочи експертът.
В Европейския съюз, жените представляват 76 на сто от работната сила в здравеопазването, излагайки ги на по-голям риск от инфекция, но наред с това те са недостатъчно представени в процесите на ръководство и вземане на решения в сектора на здравеопазването, заяви синдикалистът.