4,5 млрд. лв. трябват за саниране на жилища до 2030 г. Това казва Цвета Наньова, изпълнителен директор на Българо-австрийска консултантска компания, цитирана от Investor.bg.
Тя припомни, че в следващия програмен период на ЕС /2021-2027 г./ България ще разчита на близо 2 млрд. лева от европейските фондове и програми. По Националния план за възстановяване и устойчивост се предвиждат близо 1,4 млрд. лева за обновяване на жилищните сгради и още 300-400 млн. лева за нежилищните. Към тях ще се прибавят 200-250 млн. лева от кохезионните фондове.
„Тези пари няма да са достатъчни, затова в дългосрочната стратегия се предвижда привличане на частен капитал.
Трябва да бъде създаден Фонд за декарбонизация, с който да се създадат предпоставки за привличане на частни средства. Страхувам се, че в момента няма дискусия по темата, нито реални планове“, коментира Цвета Наньова.
Обновяването на жилищния фонд ще става с мерки за саниране, каквито се прилагат от няколко години по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. В дългосрочната стратегия се предвижда държавата да преустанови поемането на 100% от разходите за саниране и да се премине към режим на съфинансиране. „За съжаление, това не се предвижда в следващите години, точно обратното – отново се залага на 100% финансиране от държавата. Така обаче парите ще стигнат за по-малко сгради“, обясни Наньова. Тя подчерта, че България е единствената страна в Европа, в която държавата поема 100% от разходите за саниране.
„В ЕС обикновено публичната подкрепа е под 50%.
Включването на собствениците в България трябва да става постепенно, като доскоро нагласите на управляващите бяха на първи етап хората да поемат 10-20% от разходите“, посочи експертът.
По думите на Наньова големият процент необитавани жилища бави санирането в България. Тя съобщи, че в София пустеят близо 24% от апартаментите и къщите, но смята, че този проблем е сравнително лесно решим. „МРРБ е предприело стъпки за промяна в Закона за управление на етажната собственост, с които се очаква да се засили отговорността на собствениците. Ако едно жилище не е обитавано, това не значи, че то няма собственик и той няма съответните отговорности“, подчерта изпълнителният директор на Българо-австрийска консултантска компания.
Наньова е на мнение, че не трябва да се очакват европейски пари за подмяна на асансьорите.
„Асансьорите са свързани най-вече със сигурността на обитаване, а не толкова с енергийна ефективност. Но българската държава, ако реши, може да насочи публичен (национален) ресурс за подмяна на асансьорите“, добави Цвета Наньова.