Тези дни Борис Милчев, активист на „Демократична България", обвини столичния кмет Йорданка Фандъкова и управлява ГЕРБ, вкарват поредната поправка „Артекс" чрез промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) в интерес на сградата „Златен век", която се строи в Лозенец и която бе спряна след скандалите за апартаментите на Цветан Цветанов. Този казус заслужава внимание, защото показва размерите на политическото лицемерие и лукавия начин, по който истината и лъжата се смесват за политически деди
Ето как:
- Борис Милчев е началник на отдел „Правен" към Направление „Архитектура и градоустройство" в Столична община, когато преди осем години и заедно с тогавашния главен архитект на София Петър Диков подписва общия градоустройствен план на София. В него изграждането на висока сграда (по-късно известна като „Златен век") в „Лозенец" е препотвърдено. Решението за небостъргач на това място в „Лозенец" е взето през далечната 1996 г. и оттогава никой не му е възразил. Може би защото умните и красивите управляваха града със Софиянски, а после и с Борисов допреди няколко години. Важно е да се подчертае, че „Артекс" купува мястото в „Лозенец" заедно с разрешение за строеж на висока сграда и въобще няма нищо общо с първоначалните намерения на общината за него.
От 30 години тази фирма е една от най-добрите в бранша, която бе добре известна сред специалисти и клиенти много преди Цветанов да я окаля, но за това - малко по-късно. Важното е, че „Артекс" има всички законови основания да построи своята сграда, проектирана от талантливия млад архитект Пламен Мирянов, който в последните месеци се прочу повече със своите филми, концерти и събития, посветени на българския дух, християнската ни идентичност, българските герои и светии. Може би заради последното „Златен век" е толкова силно атакуван от либералната градска десница, която ненавижда патриотизма, Църквата и всичко, което не засяга нейните интереси. Риторичен въпрос е дали, ако Иво Прокопиев или Огнян Донев (с два небо!. търгача в София) бяха собственици на „Златен век", щеше да има такъв „демократичен" писък ; срещу него.
Умните и красивите удобно премълчават истината че така наречената поправка „Златен век" всъщност беше законова поправка в интерес на Васил Божков и неговия небостъргач „Ай Тауър" в сърцето на София до площад „Македония". I След като стана ясно, че Божков финансира протестите срещу правителството, много удобно проблемът бе прехвърлен от болната глава на здравата, защото изведнъж и Божков стана „наш" удобен олигарх според логиката на умните и красивите. Днес Цветан Цветанов няма никакво влияние в българската политика, отритнат е от ГЕРБ и се бори за държавна субсидия, ако спечели един процент на изборите. Да се твърди, че „Артекс" продължава да се ползва с протекции от държавата, е нонсенс. Впрочем тя никога не го е правила, защото е една от малкото български фирми, които не са участвали в обществени поръчки от държавата и общината. Случаят с „Апартаментгейт" не е нищо друго, освен пример за рекет - Цветанов, от позиция на силния на деня, си е изпросил евтин апартамент, заплашвайки с цялата сила на кошмарната българска администрация, коя*то може с повод и без повод да ви се стовари на главата и да ви унищожи бизнеса. Който не е правил такъв, той не знае. Неговата сила беше такава, че можеше да си изпроси апартамент на изгодни цени, без да се налага да прави лобистки поправки. Те бяха правени от играчи на високо ниво, какъвто бе Васил Божков.
Нелепо е днес активистите от „Демократична България" да се опитват да извличат политически дивиденти от чист казус като „Златен век", който е подплатен с две съдебни решения за неговата законност и 25-годишна политика на Столичната община, която е предвидила този строеж в началото на 90-те. Много преди „Артекс" да стане негов собственик. Впрочем последните промени в ЗУТ въобще не са в интерес на тази фирма, но това няма никакво значение за истината, когато политиците я използват за свои интереси.
Този случай е показателен за лицемерието на така наречените „демократи" от градската десница, които винаги са на нож с предприемчивите, талантливите и можещите - само защото не са от техния малък кръг. И които забравят собствените си решения в миналото, под които са се подписали лично, какъвто е случаят с Борис Милчев и подкрепата му за „Златен век"./в. Галерия