„За мен това е поредният опит да се потуши общественото напрежение“, коментира в „Хоризонт до обед“ Красимир Стоянов, алпинист, инструктор по планинско спасяване и бивш директор на Планинската спасителна служба идеята на правителството за преоборудването на военни хеликоптери с медицинско оборудване.
Вчера министърът на здравеопазването Костадин Ангелов представи на премиера Бойко Борисов пътна карта, разработена от Министерството на здравеопазването, за медицинска евакуация по въздух на пострадали български граждани.
В хода на заседанието на правителството Ангелов докладва за предприетите вече действия за купуването на един хеликоптер с европейски средства и за осигуряването на национално финансиране за ремонт на 4 налични вертолета „Кугър“, собственост на Министерството на отбраната.
„Според мен проблемът е другаде с медицинската въздушна помощ у нас. Ние нямаме и досега ясна визия как да се изгради тази въздушна система. Тоест ние нямаме устойчив модел за това. Ние бихме подкрепили правителството с уменията си за тази цел, но няма ясна визия дали вертолетите "Кугър" са удачни за такова преоборудване и колко точно ще струва това“ – това категорично заяви още Стоянов.
„Най-важното е да има дългосрочна стратегия за това. Нито една страна не си позволява да преоборудва машини, за да върши с тази машина спешна медицинска помощ. От тук насетне е въпрос на финанси и колко ще струва това. Да, ако те се преоборудват, ще вършат някаква работа, но това няма да е ежедневната медицинска дейност и съм скептично настроен относно ефикасността на работата им.
Защото ние не знаем колко живот има в тези машини, колко ще струва преоборудването“, каза още специалистът.
По думите на планинския спасител една машина само не създава система за въздушна медицинска помощ.
„Намерението за закупуване на един медицински хеликоптер е правилно и то трябва да се осъществи по най- бързия начин“, коментира темата в „Хоризонт до обед“ и Захари Алексиев, член на съвета на директорите на „Хели еър“.
„Друг е въпросът как считаме да изградим т. нар. система HEMS и аз се съмнявам, че ние знаем как да стане това", допълни Алексиев.
(В Западна Европа и САЩ спешната медицинска помощ, осъществявана с вертолети (повече известна под англоезичното съкращение HEMS – Helicopter Emergency Medical Services), се появява през 60-те години, но бурното развитие в повечето развити държави започва през 80-те години и не спира до днес.) (бел.ред.)
"Първата част на въпроса е медицинската страна на тази система, но вторият елемент е авиационна част, която не е маловажна – относно персонала, който ще обслужва тази въздушна помощ.
Така че на първо място трябва да се спази нормативната база по тази система и да се следва европейския регламент по отношение на операторите на система HEMS, както и да се спази и БДС стандарта за въздушните линейки.
Тогава вече ще може да се направи и модел. Словакия е един много добър пример.
Европейското законодателство препоръчва системата да се извършва от търговски въздушни оператори", поясни още Захари Алексиев.