Има спад в желанието да се гласува на следващите избори. Това показва социологическо проучване на СОВА ХАРИС в периода 27 октомври-3 ноември 2020 г. сред 1000 български граждани. Реализирано е по смесена методика - стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента, и телефонно интервю. Според тяхното проучване, седем партии имат шанс да влязат в следващия парламент, ако изборите бяха сега.
При това положение за формиране на мнозинство ще бъде необходима коалиция от поне 3 политически партии. Има вариант, при който дори и 3 политически сили да не са достатъчни. Ако си представим ляво-центристко или дясно-центристко мнозинство от по 3 субекта, при сегашното разпределение на силите е вероятно и в двата случая да се наложи да се търси и подкрепата на центристката ДПС.
Според изследването 42% от запитаните са напълно сигурни, че ще гласуват в началото на ноември. В края на август техният брой е бил 54% в края на август. Този значителен отлив показва ситуационно отдръпване на вниманието на хората от политическите проблеми, коментират социолозите.
На пръв поглед, данните от новото социологическо проучване показват стабилизиране в обществените нагласи. Обществото е заредено с голямо напрежение, което неминуемо ще избие в някаква посока. Запазва се паритетът между двете водещи политически партии в страната. Има намаление на подкрепата при ГЕРБ / СДС с почти 2%, докато при БСП отливът е с 0,7%.
Към момента всяка една от двете централи може да претендира, че е първа политическа сила, тъй като разликата е в рамките на стохастичната грешка, коментират от социологическата агенция.
Има спад в подкрепата на почти всички политически субекти, като най-голям е той при очертаващата се трета политическа сила "Има такъв народ": от 10,1% през август до 6,8% сега.
Близки са стойностите от преди 2 месеца са резултатите на ДПС и "Демократична България". Това показва, че двете формации могат да разчитат на стабилно отношение на привържениците им към тях.
Активната дейност на бившия Омбудсман Мая Манолова дава резултат. Нейният проект "Изправи се.БГ" увеличава подкрепата й с още половин процент, като затвърждава мястото си над бариерата за влизане в следващия парламент.
Седмата партия, която засега самостоятелно стои над прага от 4%, е ВМРО, които с 2,8% от всички избиратели, преизчислени към гласувалите са на границата за влизане в следващото Народно Събрание. Евентуалното участие на ВМРО във формáта Обединени патриоти би закрепило тази възможност.
Партията "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки има позициите на потенциален партньор. С подкрепа около 2%, което се трансформира в над 3% от гласувалите, ВОЛЯ може да се окаже гарантът за влизане в парламента на няколко възможни коалиции.
АБВ, "Възраждане" и "Атака" също имат електорален потенциал за присъствие в коалиции.
В следващия парламент трудно ще се формира реформаторско мнозинство. Общата тенденция е разпределяне на гласовете между голям брой формации. Регистрираме отлив от водещите партии ГЕРБ и БСП. Поне засега нито една от тях не успява да си създаде образ на победител, което би довело до приток на нови симпатизанти, обобщават от социологическата агенция.
Отношението към основните институции продължава да е с негативна тенденция. С най-голямо доверие е Европейският Съюз. От националните институции най-високо доверие предизвиква Президентството.
На дъното на класацията традиционно е Народното Събрание. Ниската позиция на парламента се определя и от конституционно отредената му роля, но само 9% доверие е смущаващо малко. Данните показват, че е дошло времето за избор на нов състав на най-важната институция в страната, показва проучването.
В това изследване е променена методиката за определяне на водещите политици в страната, за да се приближат оценките за тях към електоралната им тежест.
В двубоя на върха между най-овластените в държавата позиции - на Президента и Премиера сега има минимално предимство на Президента. На трето място по значимост общественото мнение поставя лидера на опозицията Корнелия Нинова.
Следват лидерите на утвърждаващите се нови формации Слави Трифонов и Мая Манолова. Натежали са и позициите на военния министър Красимир Каракачанов и на председателя на парламента Цвета Караянчева - заемащи 6 и 7 място съответно.
Значението на заместник-председателя на парламента Веселин Марешки при някои ключови гласувания затвърждава мястото му в тази класация. Почетният председател на ДПС Ахмен Доган продължава да тежи в политическото пространство.
Десятката се попълва от експерта в настоящия Кабинет Томислав Дончев, на когото се гледа като на посредник в отношенията между партиите в дясното политическо пространство./news.bg/