Анализи

Комунисти и „биволи“ клатят държавата с руски пари

  15.10.2020 13:29  
Комунисти и „биволи“ клатят държавата с руски пари

Бившата комунистическа партия в България (сега БСП), подпомагана финансово от престъпни босове в изгнание, като Васил Божков и Цветан Василев, взе курс към въоръжена борба. Заедно с псевдо десни партии като „Демократична България“ на Христо Иванов (произлизащ от комунистическо семейство) и трима платени “революционери”, се връщат към 40-те години на миналия век. Обявяват се велики народни въстания с по около 500-800 участници на щат, чиято основна цел е да се внуши на хората от ЕС, че има “всенародно недоволство”. Новата коалиция орезилява България с едничката цел да се докопа до властта. Така става разбираем и юмрукът на президента Румен Радев, дивата омраза на Елена Йончева и “журналистите” като Атанас Чобанов и Димитър Стоянов от „Биволъ“. Всъщност всички те са подплатени с престъпни пари и сеят негативизъм и простащина в обществото.  

Но къде всъщност ги боли най-много тези проруски революционери, че вдигат въстания? Оказа се, че с покупката на новите F-16 трябва да се промени и модернизира основно българската инфраструктура – летища, писти, радарни установки, софтуерна и хардуерна екипировка и др. Изведнъж България придобива изключително стратегическо значение, защото самолети и съоръжения на НАТО могат да използват тази инфраструктура, включително и за F-35. Това обяснява присъствието на руски наблюдатели за контрол на всеки протест!!! Можете да  ги забележите всяка вечер в околните ресторанти около паметника на коня с бележници в ръка. 

Руската връзка и комунистическо минало изкача сериозно и при журналиста Атанас Чобанов, който уж се явява главен редактор на сайта „Биволъ“. Той е женен за рускинята Мария Очунко – Чобанов, като живеят в Париж. През 2001 г. става доктор по компютърни науки и лингвистика в Париж. През 2004 г. започва като сътрудник в ЦНРС (Френски национален център за научни изследвания). Рускинята също се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „Русия отвъд“ (бившата Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „Русия отвъд заглавията”. Онлайн медията „Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „Радио Свобода“ и има за цел да разпръсва положителни новини в съответната държава.  

Проверка в сайта на „Русия отвъд“ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка - ул. "Пятницкая" 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „Русия отвъд“ е проект на независимата некомерсиална организация АНО "Тв Новости". Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация. Част от международната медийна платформа е и изданието „Руски дневник“, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „Дума“. 

След като завършва Френското езиково училище в София през 1987 г., Чобанов е кандидат-член на Българската комунистическа партия през 1989 г. През 1991 г. като емигрант във Франция, по думите му, той работи като полулегален чистач на прозорци. Българската емигрантска общност във Франция, които го познават от началото на 90-те години, го мислят за човек, способен да направи всичко за пари. Някои дори казват, че с измама е успял да спечели правата на българския емигрантски вестник ′′ Парижки вести“, чрез който е събрал спонсори и донорства. Някои информации могат да се намерят за това, че Чобанов много пъти се е представял като член на българските тайни служби за печелене на пари. Други казват, че той наистина се е опитал да работи за българските и външните тайни служби, но е бил отхвърлен. Има силни политически амбиции, но никога не ги реализира. 

В различни части от живота си той променя политическите си предпочитания много пъти: казват за партията на Георги Ганчев, Александър Томов, НДСВ, СДС. През последните 15 години той непрекъснато подкрепя съответно ДСБ, Зелените, Реформаторския блок и сега „Демократична България“. Няколко пъти е кандидат за местни избори /ДСБ, Зелените/, опитва се да стане евродепутат, подкрепян от тях, но винаги без никакъв успех. През 2009 г. Чобанов е кандидат в кратък списък на изборите за Европейски парламент от ′′Синята коалиция′′ (ДСБ и други малолетни партии), но е пети по ред, а само първият кандидат успява да спечели мандат. Неофициално коментарите са, че Чобанов всъщност е бил включен повече като признание за вноските му към партия ДСБ, а дори самата партия никога не е очаквала да спечели повече от един мандат. Чобанов водеше листата на Зелените за Европейски парламент през 2014. г. В интернет обществата на Зелените има известни съмнения, че е имало сделка той да бъде поставен на първо място в избирателните списъци в замяна на външно финансиране, но въпреки това , резултатите бяха истинско фиаско, а гласовете бяха дори по-малко от очакваните. С други думи водещото място на Чобанов в списъците за гласуване доведе до излишък на гласове. 

И без това резултатите са изключително ниски, но фактите са: на евроизборите през 2009 г. / без Чобанов / Зелените имат 18 444 гласа; на изборите през 2014 г. (Чобанов води бюлетината), резултатът е 12 547 гласа или само 33 % загуба на гласове. Още повече: за почти всякакви избори след 2010 г партията винаги постига около 20-25 хиляди гласа, с изключение на ръководените от Чобанов, когато пропада на половината. Всъщност това е най-големият политически ′′успех′′ на Чобанов. Всъщност е провал и липса на доверие в хората и обществото. 

Той неведнъж е обвиняван от членове на собствената си партия във форумите, че плагиатства чужди идеи и има склонност към нарцисизъм, което води до бързи разделения с всяка партия, около която гравитира. Отделно от това, според някои политически анализатори, политическите му възгледи са по-скоро странна смес от анархокомунизъм и десен радикализъм, отколкото адекватна политическа позиция. Повечето последователи на Чобанов в социалните мрежи могат да бъдат определени като десни ултралиберали, включително еко-активисти и други идеалисти. 

В последните няколко години влиянието на Чобанов отслабва и той е все по-изолиран от партиите и вече и от самия сайт „Биволъ“. Негови колеги журналисти твърдят, че има огромен разврив в отношенията между него и собственикът Асен Йорданов. Дори групата Капитал на Иво Прокопиев спря да цитира и да обръща внимание на „Биволъ“ и на Атанас Чобанов. Причината е, че усетиха нечистата им работа и задкулисие. Толкова е компрометиран, че собствената им медия не им иска статиите, коментират хората в социалните мрежи. Срещу медията имало куп заведени дела. Така за всички нови разкрия на Чобанов, собственикът Асен Йорданов не иска да носи повече отговорност. Отговорността вече ще си я носи самият Атанас Чобанов! 

Главният редактор на „Биволъ“ се е превърнал в нарицателни за медийна нечистоплътност, черен пиар и журналистическа бухалка. С проглушаващото ушите викане за „свобода на словото“, той всъщност не прави нищо друго, освен безпардонно да мачка тази свобода, както и упорито и методично да прокарва в българската журналистика пътя към окончателната девалвация на ценностите в професията! 


Анкета

Трябва ли да отворят заведенията?


Резултати
Видео
Почивка в празничния ден
 26.12.2020 14:48      
Видео
Бъдни вечер!
 24.12.2020 18:19