45-годишният Калин, работник от Румъния, в собственоръчно направения си дом на територията на бивша компания за извозване на мебели във Франкфурт на Майн.
Eдно спално място с дюшек на пода в някоя мизерна стая или мазе на Берлин струва минимум 200 евро. На пристигащите от Балканите кандидати за работа в Германия това е добре известно. Предполага се, че в Берлин има около 75 сгради, в които пребивават мигрантите от България, Румъния и Македония - почти винаги нелегално, пише investor.bg.
В обширен репортаж от берлинския квартал Нойкьолн вестник Tagesspiegel, цитиран от Deutsche Welle, хвърля поглед към една от тези мизерни дупки на ужасяваща мизерия, в които живеят хора от Източна Европа. В конкретния случай става дума за сграда, в която преди се е помещавала администрацията на една застрахователна компания. Тя обаче отдавна се е изнесла, а на нейно място се е настанила нищетата.
Огромните помещения, служили едно време за офиси, сега са криво-ляво преградени с шперплат, на места са прокарани нелегални тръби за вода и кабели за ток, навсякъде има следи от плъхове, а по голия стоманобетонен под на помещенията са разположени дървени рамки с матраци за спане. В един ъгъл има малка готварска ниша.
Пет години след отварянето на германския трудов пазар над половин милион българи и румънци са намерили работа в Германия – т.е. значително повече от онези 150 хил. мигранти, които са взимали социални помощи от германската държава, сочат данните на Федералната агенция по труда.
Като граждани на ЕС българите от 2014 г. насам имат право да живеят за по шест месеца в друга европейска страна – например в Германия. Трайно обаче те могат да останат само ако имат работа или конкретно обещание за работно място, пояснява изданието.
„Без значение дали са българи, румънци, унгарци или граждани на бивша Югославия – за много роми демократичните промени донесоха не свобода, а мизерия", констатира по-нататък Tagesspiegel.
Мнозина от онези, които загубиха възможност за препитание в родината си, опитват късмета си в Германия, макар и понякога да стават обект на трудова експлоатация и дори изнудване. В репортажа на Tagesspiegel се казва, че „бизнесът, печелещ от мизерията, се развива добре в почти всички големи германски градове – в някои случаи в продължение на години.
От сградата в Нойкьолн, която официално се води собственост на инвеститор от Сърбия, той изкарва по 250 евро от всеки матрак за спане. При 23-ма обитатели в момента това прави месечна печалба от 5 750 евро, а като се приспаднат парите за ток, вода, битови отпадъци и материални разходи, му остават чисти към 4 500 евро на месец. Става дума за пари в брой, върху които не се плаща никакъв данък. Знае се, че собственикът притежава и други сгради в Берлин – неговата строителна фирма работи на някои реномирани обекти, пояснява Tagesspiegel.
Мизерстващите източноевропейци обаче работят за жълти стотинки по строежи или като чистачи на фирми. Настанените в Нойкьолнската развалина взимат по 7 до максимум 8 евро на час, докато задължителната минимална надница в Германия възлиза на 9,35 евро/час, а за общите строителни работници тя е дори 12,55 евро на час. Въпреки това източноевропейците са доволни и не желаят да загубят работата си. В родните им страни ги чака много по-голяма бедност.