Прагът на бедността през 2021 г. се вдига с 6 лв. до 369 лв., съобщи социалният министър Деница Сачева след заседанието на Тристранния съвет. Тя цитира данни на Евростат, според които, през 2019 г. с доходи под линията на бедност са били над 1.3 млн. българи, или 18.6% от всички.
На съвета са обсъдени предложения на синдикатите за методиката, по която да се определя тази линия при резки промени в макроикономическата обстановка. Приетото от тристранката предложение е социалният министър да може да определя линията на бедност, когато има отрицателен БВП, също и да може да направи промяна, когато има по-благоприятни условия - когато има ръст.
"В това отношение смятам, че това което правим, е да направим така, че линията на бедност да бъде адекватна на реалните социално-икономически условия за следващата година", обясни Сачева. Допълни, че социалният минисътр няма еднолично да определя линията на бедност, а след консултации на Националния съвет за тристранно сътрудничество.Само Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложението на "Обединени патриоти" решенията на ТЕЛК да се обжалват от НОИ пред административните съдилища, както и осигурителният институт да изисква допълнителни прегледи и изследвания при съмнения за злоупотреби, съобщи БНР.
Бизнесът и синдикатите са се въздържали. Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" и Димитър Бранков от стопанската камара обясниха, че обжалванията пред съда, а не пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), ще натовари допълнително съдилищата без гаранция, че повторните прегледи ще са обективни.
"Когато въпросното решение е дадено на съд и делото продължава години наред, ако направиш едно контролно или каквото и да било друго изследване след 2 години, то няма как да покаже същото, което е показала в момента на освидетелстването на лицето", посочи Григорова.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев обяви, че България е единствената сред бившите соцстрани, която не е направила реформа в медицинската и трудовата експертиза. Допълни, че като цяло ТЕЛК трябва да бъдат закрити, а експертизата да мине към социалното министерство и НОИ.
На заседанието на Тристранния съвет е отчетен ефектът от прилагането на мярката 60/40, след което Сачева се похвали, че благодарение на нея е запазена заетостта на 172 хил. души.
"Отчитайки положителни страни в сравнение с предната криза през 2009 година, имаме два пъти по-малко загубени работни места. В сравнение с другите антикризисни мерки, тази стартира най-бързо и имаше най-добър ефект като покритие. Сравнявайки се с другите европейски страни, констатираме, че можеше да бъдем много по-добре. Нещо, за което предупредихме", коментира на свой ред Васил Велев.
Той призова компаниите, които имат спад на доходите с повече от 20%, да се възползват от тази мярка, а правителството да внесе яснота след 1 октомври как ще действа тази мярка. Освен това бизнесът е настоял да се разработи антикризисен закон, така че при следващи кризи да не се пишат "на коляно" антикризисни мерки.