Военният министър Красимир Каракачанов призова за диалог между българското общество в навечерието на втория пореден месец на антиправителствени протести, предаде Канал 3.
Той говори по темата по време на Политическата академия на Европейските консерватори и реформатори в Сандански.
„30 години ги наблюдавам и говорим. Крайно време е българинът с българина да намерят общ език и да говорят, а не да вадят нож. С конфронтация, с омраза, с насилие не се е постигнало нищо нито в България, нито по света. Обществото се разделя, хората се намразват и то за дълго време. Брат с брата, баща и син“, каза вицепремиерът.
„От 9 млн. на 1 януари 1990 г. сега сме под 7 млн. Неграмотността нараства. И то сред българското население. Нивото на образование тотално спадна. Това е пътят, по който вървим 30 години“, каза още Каракачанов.
Днес е денят на Съединението. Навремето Съединението на български земи беше реализирано, защото имаше съединение между българските политици и между различните групи и прослойки в българското общество срещу зловредната политика на т.нар. Велики сили. Това стана възможно, само защото през 1885 г. двете основни партии бяха заедно на площадите в Пловдив. А после – заедно и под знамената, в Сръбско-българската война.
А днес? Днес какво показваме, ние българските политици, на своите сънародници?
Не е за вярване, че има война между институциите, че по площадите се намеква за военния преврат от 1934 г., че се бият полицаи, пали се сено пред тях и ги обстрелват с ракети, че полицията бива обвинявана, че била „смазала“ хората – по принципа на сто пъти повторената лъжа, която ставала истина. Че се искат безусловни капитулации.
Опомнете се! Абсурдно е политически активните хора у нас да се разделят в две секти, които слушат само себе си и не чуват другия.
България няма нужда от вътрешна война, господа. Само след месеци са парламентарните и после президентските избори. Докажете се там!
Но преди това, аз Ви призовавам за друго: нека президент, премиер и основни обществени формации седнат заедно на кръгла маса, която да очертае няколко важни приоритети в предстоящата тежка зима и тежки политически времена. Един път и завинаги да бъде изработена една национална доктрина с най-важните пет, десет приоритета пред нацията като:
- Демографската катастрофа, която всички вече виждаме;
- Изграждането на средна класа и защита на средния и дребен бизнес, а не интересите на един или друг олигарх, който е за или против протестите в момента – както беше досега;
- Проблемите на българската земя, която става собственост на все по-малко хора, но за сметка на това пък и на все повече чужди фирми;
- Гарантиране достойните старини на възрастните хора;
- Проблемите на здравеопазването, което колкото повече милиарди гълта, толкова по-лошо и недостъпно става;
- Образованието на българите, което става все по-нефукционално и поражда все повече неграмотни българи;
- Проблемите на над 2 млн. икономически емингранти и другите 2 млн. етнически българи от традиционните исторически общности в чужбина.
Така се рашават проблемите, а не с ултиматуми и насилие. Така трябва да решаваме проблемите, вместо с омраза и разделение.
Това е урокът от 6 сепрември 1885 г. Седнете на този светъл ден и прочетете поне една книга от българската история и ще разберете истината – че партии в България е имало много, но България е една. Че няма смисъл от политически партии, ако политическата омраза унищожи България.
Единственият добър сценарий за България днес е диалогът. И тук се сещам за едни думи на Васил Левски, писани до Иван Кършовски през 1871 година: „За Отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.“