Започват преговорите между ГЕРБ и останалите партии в парламента за свикване на Велико Народно събрание и за нова Конституция.
Първите преговори ще бъдат с "Обединените патриоти", които също имат свои идеи за промени в основния закон, а след това консултации ще се проведат и с независимите депутати.
Разговорите ще се проведат в зала "Изток" на Народното събрание, а от страна на ГЕРБ в тях ще участват председателят на парламента Цвета Караянчева, ръководителят на групата д-р Даниела Дариткова и депутатът Менда Стоянова.
С ВОЛЯ разговорите ще бъдат на 2 септември, когато депутатите се връщат на работа. БСП са отказали участие в консултациите. ДПС все още не са отговорили на поканата.
Очаква се от следващата седмица да стартира и процедурата по самото събиране на подписите.
За да се предложи свикване на Велико Народно събрание са нужни 120 депутати.
бе внесено в деловодството на Народното събрание от председателя на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. Документът бе изпратен до председателите на всички парламентарни групи в 44-тото Народно събрание и депутатите, нечленуващи в парламентарни групи.
Внасянето на Конституцията бе предшествано от изявление на премиера Бойко Борисов. Той коментира, че това е единственият начин народът да управлява и да има максимално представителство.
"Нашата единствена цел е да се даде на народа правото да избира, да взима решения. Не платени, не конюнктурни, не институционални играчи, които в момента се заявяват - народът. Някои ни упрекват, че ние не сме легитимни. Миналата година имахме два избора национални - за европарламента и местна власт. Към днешна дата няма социологическа агенция, която да не дава, че ГЕРБ е първа политическа сила. Няма нещо, което да не сме направили финансово, икономическо, във всяко отношение. Народът иска справедливост, народът иска да управлява, да има максимално представителство. Как се случва това? Единственият начин е с нова Конституция", каза по-рано Борисов.
Множество въпросителни около проекта за нова Конституция.
Предложението на ГЕРБ, Великото народно събрание да премахне възможността да се свика следващо Велико Народно събрание предизвика полюсни реакции.
Една от тезите е, че така ще се дадат свръхправомощия на обикновения парламент и основният закон, който определя основите на това, какви са принципите на управление на държавата и отношенията между държавата и гражданите, ще могат да се променят често, в зависимост от това, кой е на власт.
Ключовата промяна, която ГЕРБ предлага е записана в чл. 169 на проекта за нова Конституция.
Той гласи, че и обикновеното Народно събрание може да приема нова Конституция, както и да внася промени в нея. А заключителните разпоредби на проекта предвиждат, когато Великото народно събрание приеме тази и всички други поправки, да се разпусне завинаги. Така хипотетично Осмото Велико народно събрание може да се окаже и последното в историята.