Европейският парламент гласува днес новите правила на превозвачите - т.нар. пакет "Мобилност", срещу чиито разпоредби България протестира, но не успя да промени. Спорното законодателство бе остро критикувано и от други източноевропейски държави, но най-вероятно ще мине и на второто четене в парламента.
През септември обаче се очаква Еврокомисията да обяви оценка за въздействието му и евентуално да предложи нови правила. Пред България и другите недоволни от ЕС-27 остава и възможността да го оспорят в Съда на ЕС. Литва и Полша вече заявиха такова намерение.
Основните проблеми
Връщането на автомобилите на мястото на регистрация на всеки осем седмици и връщането на шофьорите по домовете им на всеки четири - това са мерките, които най-тежко ще засегнат българските превозвачи, единодушни бяха евродепутатите, с които "Дневник" разговаря.
Има 18 предложения за промени, внесени от 131 депутати, сред които и всички от България, обясни евродепутатът от "Обнови Европа" Илхан Кючюк. Сред тях е и предложение за промяна по отношение на правилото за връщане на шофьорите - те да се връщат на избрано от тях място, не задължително на адреса си по лична карта. Той обаче не е оптимист, че която и да е от тях ще бъде одобрена днес.
"Вместо да поощрява и да заздравява единния пазар, (правилото за връщане на камионите) сякаш изключва определени страни-членки от този пазар", коментира евродепутатът Петър Витанов от С§Д. Той посочи, че текстът дискриминира държави и по географско положение, тъй като връщането ще е по-трудно за камионите на по-далечни държави.
"В момента, в който отделяме, подчертавам, стотици милиарди за опазване на околната среда, за обновяване и модернизиране на производства, които щадят въздуха и водата, приемаме разпоредба, която кара празни камиони да обикалят Европа", коментира Андрей Новаков от ЕНП. "Шофьорите са свободни граждани като всеки от нас и не могат да бъдат задължавани да прекарват почивката си на адреса си по лична карта. Аз съм съгласен, че превозвачите трябва да им осигурят възможност, ако искат, да се приберат при семействата си, но това да бъде възможност, а не задължение."
Оценката на Еврокомисията, която може да доведе до нов пакет
През септември се очаква и оценка на Европейската комисия за въздействието на пакета върху околната среда. "Ако нашите опасения се потвърдят в нея, Комисията ще има всички основания да предложи нови текстове, каквото и намерение тя вече декларира", сочи Витанов.
"Комисията може да каже: да, аргументите са важни, те са релевантни, и да започне процедура по промяна на това законодателство. Това е нещото, което може да се случи в по-краткосрочен и обозрим период, отколкото сезирането на Съда на ЕС", обясни Кючюк.
"В сравнение с предишния еврокомисар, считам, че настоящият има много по-детайлен поглед, по-дълбоко разбиране на процесите на транспортния бранш и сектор, още повече идвайки от страна от Източна Европа (транспортният евркомисар Адина Вълян е румънка, бел. ред.) В същото време тя не може да си позволи, това го разбирам, да подчини действия си само и единствено на националния интерес, защото тя е еврокомисар за всички държави-членки", отбеляза Новаков.
Какви ефекти се очакват
Опасявам се, че най-големите превозвачи ще се регистрират там, където е основната им дейност, същото важи и за шофьорите, предвижда Витанов. Той очаква и фалити сред най-малките превозвачи. "Смятам, че по един служебен и административен път се опитаха да отнемат на страните от Източна Европа конкурентните предимства", каза той. "Това са близо 150 хил. души, които разчитат на средства от тази дейност".
"Това е трудна професия, не много хора предпочитат да я работят", отбеляза Кючюк. Българските шофьори да бъдат търсени на западноевропейския пазар, а големите компании да пререгистрират дейността си в други държави, очаква той. Кючюк посочи още, че очаква и навлизане на държави от трети страни, които няма да попадат под рестрикциите на новата регулация.
Оспорване в съда
И тримата посочват като възможност България да оспори законодателството пред Европейския съд в Люксембург. "Когато политическите аргументи отстъпят място на политическите, смятам, че имаме шанс да оспорим", каза Петър Витанов.
След публикуването на приетия текст, започва процедура по подписване, която е дълга два месеца - в това време България и другите недоволни държави могат да се обърнат към съда, обясни Кючюк.
*Източник: https://www.dnevnik.bg/