Проф. Огнян Герджиков участва активно в създаването на Търговския закон у нас след демократичните промени. Работил е заедно с най-яркия представител на гражданското и търговското право в България – Витали Таджер. Председател на 39-ото Народно събрание (2001 – 2005).От 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. е служебен министър-председател на България.
– Проф. Герджиков, вие сте „бащата“ на Търговския закон у нас след демократичните промени. Обяснете какъв е пътят на джиросаните акции на ФК „Левски“, при положение, че стана ясно, че премиерът Бойко Борисов не желае да ги приеме, а Васил Божков ги прехвърля чрез инструмента „джиро“?
– Премиерът Борисов просто трябва на свой ред да ги джироса на когото намери за добре.
– Какво е правното действие?
– Акциите би трябвало физически да са при него. Това значи той да получи акциите с джиро. И на гърба да има подпис на Васил Божков дали и очевидно той ги е пратил с пълно джиро, т.е. с посочване на джиратаря. И на свой ред Бойко Борисов, щом не ги иска, ги джиросва или обратно на Васил Божков, или на Тити Папазов, който разбирам че е мераклията на това нещо, или на когото намери за добре. Сега, по правило, джирото се предхожда от един договор между джирант и джиратар. В изпълнение на този договор правно-техническият способ на прехвърлянето е това джиро, което се прави на гърба – ендосамент се казва още, било пълно джиро или непълно бланково, само подписът на джиранта ще е достатъчен и вече минават във физическото притежание, в случая на Бойко Борисов. И Бойко Борисов да се освободи от тях, щом няма предварително такъв договор, на свой ред джиросва на когото намери за добре. Има мераклии и толкоз.
– Т.е. трябва да има активно действие от страна на премиера като физическо лице?
– Да, точно така.
– Какъв е статутът на тези акции към този момент?
– В момента акциите са на Бойко Борисов.
– Без значение, че той не ги е приел?
– Да. И щом не ги иска, на свой ред той ги джиросва на когото намери за добре. Акциите имат значение, за да се участва в Общото събрание на дружеството за вземане на решение и съответно да се получи дивидент, ако се гласува такъв накрая на финансовата година. Това е значението на това да си акционер. Очевидно Борисов не желае да се занимава с това и на свой ред ще ги джироса на когото намери за добре и това е.
– Колко време отнема тази процедура?
– Може да отнеме 1 минута и 5 секунди. По един подпис се слага. Те са в купюри и нямам представа колко купюри са, но ги подписва и ги джиросва на когото намери за добре.
– Има ли срокове в тази ситуация?
– Не. Но вижте, тази ситуация така или иначе не е нормална – много е шантава. В нормалната ситуация има договор и в изпълнение на този договор, джирантът джиросва акциите. Тук обаче няма такъв договор. Въпреки това аз считам, че самото джиро понеже е едностранна сделка, то е в състояние да прехвърли собствеността върху акциите върху този, на когото са джиросани. Самият джиратар може на свой ред, на следващата секунда, да ги джироса пак обратно на джиранта или на когото намери за добре.
– Читатели на „Труд“ обаче запитаха: „Какво ще стане, ако някой иска утре и на мен да ми прехвърли акции с джиро, а аз не желая“?
– Спокойно може да ги джироса обратно на този, който му ги е джиросал или да ги джироса на този, на който мисли за добре.
– Джирото като инструмент или като сделка го разглеждаме в правото?
– То си е едностранна правна сделка. Както едно завещание, както едно упълномощаване, този, който е завещателят изразява воля, така и джирантът е само този, който изразява волята.
– Постави се казус и с евентуален конфликт на интереси – вие сте бил служебен премиер, изпада ли с това действие от страна на мажоритарния собственик на „Левски“ министър-председателят в конфликт на интереси?
– Няма никакъв конфликт на интереси. Би имало конфликт на интереси, ако Бойко Борисов е в Управителния съвет или в Надзорния съвет на директорите на дружество, защото ръководните органи са тези, които управляват дружеството. Акционерите могат да свикват общо събрание, приемат отчета, избират органите, но общото събрание не влияе директно на управлението. Затова не трябва да се счита, че има конфликт на интереси, ако някой е акционер.
– А какво става, когато тези акции не бъдат вписани в Агенция по вписванията или в Централния депозитар – подобни казуси се коментират от адвокати?
– Не се вписват в Агенция по вписвания акции. Кой ви ги казва тези неща? Няма такова нещо. Само ако вървят по електронен път, тогава няма хартиен носител. Но тук става дума, че те са на хартиен носител. Няма никакви такива вписвания. Вписване става само в книгата на акционерите. И в книгата на акционерите като не се впише този, на когото са джиросани акциите, той на практика не става акционер. Толкоз. Но той само номинално се води като титуляр на акциите, защото са джиросани. Но той не може да упражнява правата по отношение на дружеството, докато не се впише в книгата на акционерите.
– А ако не бъде вписан?
– Толкоз. Това е висящо положение. Аз Ви завещавам след смъртта си моето имущество. Вие длъжна ли сте да го приемете? Не сте длъжна – решавате приемате ли го или не. Докато Вие не се произнесете, имуществото е inpendente conditione – висящо състояние. Докато Вие не изразите Вашата воля да го приемете или да не го приемете. По същият начин – ако Бойко Борисов иска да го приеме, ще се впише в книгата на акционерите. Ако не иска – няма да се впише и толкова.
– И трябва да ги джироса на друг?
– Точно така
Източник: "Труд"