И заразата от чума в Европа е тръгнала отново от Италия
След като чумата достига Сицилия през 1347 г, тя започва да се разпространява с бързи темпове на територията на острова. Галери от Феодосия пристигат в Генуа и Венеция през януари 1348 г, но разразяването на епидемията в Пиза няколко седмици по-късно пренася чумата в Северна Италия. Към края на януари една от галерите, принудена да напусне Италия, пристига в Марсилия.
От Италия заразата се разпространява из Европа, поразявайки Франция, Испания, Португалия и Англия до юни 1348 г. След това се разпростира на север през Германия, Шотландия и Скандинавия от 1348 до 1350 г. Достига до Норвегия през 1349 г. с пристигането на кораб. Заразата се разпространява до Бьоргвин (днешен Берген) и Исландия. Накрая достига северозападните части на Русия през 1351 г. Чумата не засяга до такава степен страните от Европа с по-малко развит чуждестранен търговски сектор, включително по-голямата част от страната на баските, изолирани региони на Белгия и Нидерландия и малки алпийски селища.
Според някои епидемиолози периодите на неблагоприятното време убиват много от гризачите, пренасящи заболяването, и карат бълхите им да си търсят нов приемник. Въпреки това учените не смятат, че болестта е станала ендемична сред населението на Европа или сред плъховете на континента. Епидемията на няколко пъти опустошава популацията на гризачите преносители, причинявайки смъртта на бълхите, докато ново огнище на заразата от Централна Азия не започне процеса от начало. Огнищата обикновено се появяват около 15 години след период на по-топло и влажно време в регионите, където заболяването е ендемично сред местните видове.