Изборът на капитани беше от ключово значение за развитието на играта. Това беше ясно най-вече в племето на Славяни, което е разделено на два равни лагера и съответно на два на два гласа, което означава, че при равенство в номинациите, капитанът ще бъде този, който ще реши кой войн да отиде на битка за оцеляване. Томас и Веселин направиха всичко възможно да убедят Радостина и Ана Мария, че те като истински Славяни трябва да имат по-голямо право и да взимат финалното решение, но двете жени не се съгласиха и Тина предложи да се тегли чоп. В крайна сметка племето нямаше друг избор и решиха да теглят клечки и за пореден път късметът се усмихна на Ана Мария, която стана капитан и получи силата да решава при евентуална номинация.
Изборът за капитан при Траки също не беше лесен и се наложи да се направят две поредни гласувания, защото при първото гласуване всички гласуваха за себе си, с изключение на Пламен и Юлиян, които дадоха гласа си един на друг. При повторното гласуване обаче изборът се падна върху Пламен и така той беше избран за капитан.
Последвалата капитанска битка може да се определи, освен като най-бързата в сезона на „Игри на волята: България“, но и като най-нелепата. В нея Пламен и Ана Мария трябваше да застанат на пръсти и да поставят дървен куб на главата си, който да задържат притискайки го за дървена греда. През цялото време задачата изглеждаше трудна за оперната певица, която не успяваше да се справи с поставянето на куба. В крайна сметка когато беше даден старт на играта, Ана Мария успя да издържи едва пет секунди, което изненада всички, но най-вече Пламен. „Аз можех да държа много“, коментира пожарникарят Пламен можеше да избира между индивидуален имунитет и това да има решаващ глас при евентуални номинации. Той избра имунитет, с което се превърна в първия сигурен финалист в шоуто и другата седмица ще се бори за голямата награда от 200 000 лева.
Разказът на Ана Мария за битката развесели Славяни и най-вече Веско, който искрено се забавляваше с историята и начина по който оперната певица е загубила, а според Томас това е била „най-късата и най-срамната игра в „Игри на волята“.
