Доналд Тръмп, който ще бъде в понеделник домакин на Бойко Борисов, често се нахвърля яростно върху американските медии. По този начин той следва модела, използван от няколко настоящи и бивши лидери в чужбина - включително от Борисов - да задушава истината и отговорността на управлението пред народа.
Това казва бившият американски посланик в София Джемс Пардю в коментар в изданието The Hill под заглавие "Тръмп и България: Атаките срещу свободните медии нанасят щети на демокрацията". То е основано преди 25 години във Вашингтон от симпатизанти на демократите като седмичник. Днес в него се публикуват и статии на републиканци и се разпространява в политическите среди и по офисите на конгресмените, включително като всекидневен електронен бюлетин.
Коментарът на Пардю започва с остра критика: "Бойко Борисов, министър-председателят на България - една страна, затънала в масово ширеща се корупция, ще посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник. Липсата на свобода на медиите в България едва ли ще бъде сред темите в разговора им.
Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия. Борисов е на власт почти непрекъснато през последните 10 години и няма сериозна политическа опозиция. (...) Отсъствието на свободни и независими медии в България днес е още едно обстоятелство, което отслабва демокрацията в тази страна, член на НАТО и Европейския съюз."
Мерки от инструментариума на Путин
Авторът припомня, че най-агресивният подход към медиите - включително предполагаеми убийства, тормоз и съдебно преследване на политическата опозиция и пресата с цел да бъдат задушени - е този на Владимир Путин в Русия. "Но някои европейски лидери - сещам се за България и Унгария - използват или позволяват по-смекчена комбинация от мерки за манипулиране и изнудване на медиите. Най-добре съм запознат със ситуацията в България, където бях посланик. Днес България представлява пример за това как правителството и специалните интереси на определен кръг хора използват набор от действия, за да подчинят медиите."
След това той описва как един от тези методи е консолидирането на собствеността върху медиите "в ръцете на практически монопол, контролиран от тясна група български олигарси". През 2002 г., - когато започва мандатът на Пардю в София - националните печатни издания бяха притежавани от международни медийни компании и бяха относително независими и в известна степен агресивни в отразяването незаконните действия и грешките на управляващите, казва сега посланикът. "Днес, независимите медийни групи ги няма и са заместени в почти всички сегменти на новините от местни олигарси и "бизнесмени", използващи медиите за влияние върху правителството и правораздавателната система."
Пеевски и Ко. контролират практически всички важни медии
Пардю дава и конкретен пример кои са тези хора. "Един човек - Делян Пеевски, депутат в българския парламент - е централната фигура, контролираща днес частните медии в България. За него се съобщава, че притежава до 80% от пазара, включително голям дял в разпространението на печатни издания в страната. Финансирането на този местен контрол на медиите в България е в най-добрия случай мъгляво, но Пеевски и няколко други олигарси може би притежават или контролират практически всеки от големите "частни" всекидневници и телевизии в България.
Пеевски и съратниците му използват своите издания, за да подкрепят същестствуващата структура на политическата власт, която ги защитава. Техните медии дискредитират независими журналисти, политически опоненти, бизнес конкуренти и атакуват неправителствени организации и активисти, настояващи за върховенство на закона, свобода на медиите и защита на човешките права."
Пардю посочва и ролята на правителството във всичко това. "Тъй като новинарските медии в България често изпитват сериозни финансови трудности, българските правителства, включително това на премиера Бойко Борисов, използват фондове от ЕС и други източници като средство да направят зависими обществените медии от това, което им отпуска властта."
Не става дума само за пари, продължава Пардю. "Тормозът срещу български журналисти е масово явление. Често има случаи сред тях да си налагат автоцензура, защото знаят, че разследващата журналистика, разкриваща престъпления и корупция, може да предизвика уволняването им от работа, отправяне на обвинения в един пристрастен съд или физическо насилие. Някои забележително смели български журналисти са поемали риска да разказват истината за правителствената корупция и едрата престъпност, но няколко от тези честни репортери в национални и местни медии са били заплашвани и нападани."
Бившият посланик обяснява на читателите си, че резултатът от това потискане на независимата преса в страната е довело до създаването на един "деформиран медиен сектор, ерозирало доверие на обществото към медиите и политическа среда с минимално търсене на отговорност от правителството или престъпниците при отсъствие на сериозна опозиция срещу сегашните управляващи".
Той посочва и отсъствието на ефект от междунаронароден или вътрешен политически натиск върху правителството да подобри свободата на медиите в България, като цитира документираният от организации като "Репортери без граници" или Европейския център за медийна свобода упадък на свободата на медиите в страната.
Паралелите с Тръмп
След което Пардю преминава и към паралели със случващото се в САЩ. "Коато Доналд Тръмп използва властта на президентската си позиция да атакува и унижава професионални и независими медии за това, че задават въпроси за решенията на управляващите и разкриват истината за корупцията и провалите на неговото хаотично управление, той на практика използва тактики за тормоз над медиите, сходни с прилаганите в България и Русия.
По същия начин, когато главният прокурор на САЩ общо взето се превръща в политическо лице за защита на президента от проблемите му със закона, започва сериозно да страда и върховенството на закона в САЩ. Когато конгресмени и национални телевизии се превръщат в слепи защитници на президента и разпространяват неговите конспиративни теории вместо да търсят факти, това не служи на обществения интерес към истината."
В заключение бившият посланик казва: "България и няколко други държави, стремящи се към развита и установена демокрация, са пример за това какво може да се случи, когато успяват програми за компрометиране на независими и дразнещи властта медии. Свободата на медиите в САЩ са далеч от нивото на този упадък, но не благодарение на Доналд Тръмп, който изглежда би предпочел един модел, по-близък до българския."
Джеймс Пардю бе посланик в София в периода 2002-2005 г. - точно когато Бойюко Борисов бе главен секретар на МВР и имаше продължителна серия от поръчкови убийства, предимно на босове от престъпния свят. Той е също така бивш служител на военното разузнаване на САЩ и е бил в ръководството на НАТО.
Прочутият документ на Пардю за организираната престъпност
През март 2011 г. групата "Уикилийкс" публикува десетки хиляди документи на американската дипломация и един от тях - на Пардю за организираната престъпност и връзките ѝ с политическата власт - предизвика множество коментари. В съобщението му до Държавния департамент от 7 юли 2005г. между другото се казва следното:
"Силата и безнаказаността на организираните криминални групи е вероятно най-сериозният проблем в България днес. Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната. (...)
Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително правителството, парламента и съдебната власт. В опит да запази влиянието си, независимо от това кой е на власт, представители на организираната престъпност правят дарения на всички основни политически партии. Тъй като тези личности са разширили дейността си в законния бизнес, те се опитват - с известен успех - да си купят място в коридорите на властта. По време на парламентарните избори през 2001 г., редица влиятелни "бизнесмени", като Васил Божков и Емил Кюлев, финансираха и по всякакъв начин подкрепиха кампанията на НДСВ. (...)
(Бел.ред. - Борисов бе избран в края на юни 2005 г. за народен представител от НДСВ, но се отказа и остана в МВР, напусна министерството през септември, кандидатира се за кмет на София през октомври и спечели изборите през ноември. Това се смята за началото на политическата му кариера, зад която през март 2006 г. е застана организацията Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), превърнала се партия през декември същата година.)
Ахмед Доган, лидер на младшия коалиционен партньор в правителството, присъства на погребението на Илия Павлов през 2003 г., без дори да прави опит да прикрие близките си отношения с убития председател на Мултигруп. (...)
Организираната престъпност "притежава" много общини и отделни членове на парламента. Това пряко участие в политиката - за разлика от подкупа - е сравнително ново развитие на българската организирана престъпност. (...)
Въпреки непрекъснатия натиск от страна на САЩ и ЕС, предишните правителства на България не направиха почти нищо за редуциране на организираната престъпност в страната. В резултат на това организираната престъпност увеличава влиянието си и фактически е безнаказана. Българската общественост осъзнава корумпиращото въздействие на организираната престъпност и хората определено са фрустрирани от неспособността или нежеланието на правителството да се справи с този проблем. Ние продължаваме да предоставяме техническа помощ на настроените за реформи елементи в българското правителство и правосъдието, за да се осъзнае ясно необходимостта от борбата с организираната престъпност. Но реална възможност за оказване на политическо влияние по този проблем има ЕС. Забавянето на работата в тази сфера може да се превърне в политическа катастрофа за следващите правителства."/Дневник
