Българският съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев изнесе лекция в първото издание на Форума за справедливост, организиран в памет на бележития юрист доц. Кристан Таков от Софийския университет “Св. Климент Охридски“ и негови близки и приятели.
Основната роля при постигането на справедливостта има гарантирането на върховенството на закона. За това отговаря съдът. Не можем да си представим една система, която почива върху правото без съдията. Темата за това как съдията успява да постигне идеала да бъде безпристрастен и независим вълнуваше Кристиян. За да може съдът да прилага закона без пристрастие, той трябва да бъде независим от страните и независим от властта.
Днес аз ще се опитам да прегледам историята за това как съдът отстоява своята независимост от властта. Ще започна от Средновековието и ще стигна до наши дни – до демокрацията, защото днес съдът също е заплашен в някаква степен и от новия суверен.
Заглавието на презентацията ми е цитат от Хамилтън, политическият деятел от времето на създаването на американската конституция, който описва идеите си за демократичното управление по следния начин: Съдът е институция, която няма нито воля, нито сила или мощ. Предпочетох думата “мощ“, защото тя изразява по-ясно идеята за собствен властови ресурс. Ще се опитам да тръгна оттук, за да отговоря на въпроса как една институция, която няма собствен властови ресурс, нито собствена политическа воля, да постигне това, че да бъде равноправна на останалите политически власти. Как съдът може да поддържа своята независимост и безпристрастност тогава, когато трябва да прилага законите.
Историята е един изключително силен източник, за да може да оценим как правоприлагаме в днешно време. Да отсеем важното от маловажното и да подредим приоритетите си.
Източник: mediapool.bg
